Цианобактерии

    Цианобактериите са бактерии, които се хранят самостойно – извършват фотосинтеза като зелените растения с отделяне на кислород. 
    Те съдържат хлорофил и червени и сини багрила. В зависимост от багрилата те са оц­ве­те­ни от синьо-зелено или кафяво до маслиненозелено. На фигурата е показана ниш­ко­вид­на­та колониална цианобактерия анабена. Тя се развива обилно в застоялите води в късно лято. В колонията има три вида клетки. Най-много са клетките, които извършват фо­то­син­те­за. Фотосинтетичните багрила са разположени в клетъчната мембрана, която образува вгъвания в цитоплазмата. Вторият вид клетки улавят и преработват атмосферния азот. При неблагоприятни условия анабена образува трети вид клетки – защитни спори, както другите бактерии.

    Цианобактериите са разпространени широко – срещат се в сладки и солени води, по камъни, по кората на дърветата, във влажната почва и даже по скали в пустинята, които почти нямат допир с вода. Те рядко са единични клетки, по-често са групирани в колонии. Някои съжителстват с гъби и образуват лишеи.
    Водните обитатели имат слизеста капсула. Тя ги придържа на повърхността на водата, където има повече слънчева светлина. Свободно живеещите видове са подвижни. Цианобактериите нямат камшичета. Слизестите форми се плъзгат по водата, други се движат спираловидно.

    Цианобактериите са обитавали Земята преди милиарди години и са първите създатели на кислородната атмосфера.
    Едва след като са натрупали достатъчно кислород в атмосферата, е станала възможна появата на дишащите кислород организми.
    Някои видове цианобактерии произвеждат хранителни и други вещества, които се използват от човека. Цианобактерията спирулина се продава изсушена във вид на прах или таблетки като „Здравословна храна”, богата на белтъци. Тя е била любима храна на ацтеките, а и сега присъства в много ориенталски ястия.
    Други цианобактерии са отровни. При обилен растеж на цианобактерии малките водоеми стават опасни за животните и човека поради токсините, отделяни от тях.