Царство Монера – обща характеристика и многообразие

Царство Монера включва организми, изградени от една клетка (гр. монос – еди­ни­чен). Клетката притежава наследствено вещество, разположено в ци­то­плаз­ма­та. Такива клетки се наричат прокариотни (гр. про – преди, и карион – ядро), а ор­га­низ­ми­те – прокариотни или предядрени.

2. Основни жизнени процеси

а) Хранене

б) Дишане

в) Размножаване

При благоприятни условия (подходяща температура, влага и хранителни вещества), бактериите се размножават, като всяка клетка се дели на две нови клетки. Преди това наследственото вещество се удвоява. Това става на всеки 20 – 30 min.

 

Зрелите спори имат сферична фор­ма. Съ­дър­жа­ни­е­то на сво­бод­на вода в тях е сил­но за­ни­же­но.

При настъпване на благоприятни условия спората поема вода и в нея се въз­ста­но­вя­ват всички жиз­не­ни процеси.

г) Отделяне

Бактериите нямат отделителни органи. Както всички про­ка­ри­о­ти те отделят не­по­треб­ни­те вещества с цялата си по­върх­ност.

д) Движение

Някои бактерии са постоянно при­кре­пе­ни. Други могат да се при­кре­­пят чрез слизестата си капсула или чрез власинки вре­мен­но, но могат и да се движат активно. Бак­те­ри­и­те могат да се на­соч­ват към хранителни вещества, кис­ло­род, светлина или да избягват отрови, тъй като при­те­жа­ват свойството дразнимост.

3. Многообразие на прокариотите

 

Основните групи прокариоти, които се отнасят към царство Монера, са бак­те­ри­и­те и цианобактериите.
Бактериите са разпространени навсякъде – в почвата, водата, въздуха, в живите ор­га­низ­ми, в гниеща материя от мъртви растения и животни.

 

Бактериите имат всички струк­ту­ри на прокариотните клетки. Те са много разнообразни по своята форма – сферични, пръч­ко­вид­ни, спираловидни.

Цианобактериите са раз­про­стра­не­ни в места с обилна влага и свет­ли­на. Те са най-сложно устроените прокариоти. Ци­а­но­бак­те­ри­и­те са единични клетки или колонии (дълги нишки от клетки). Те при­те­жа­ват в цитоплазмата си мем­бран­ни пла­стин­ки с багрила, които оцветяват клетките. Благодарение на хлорофила (зелено багрило) цианобактериите фо­то­син­те­зи­рат.

Цианобактериите са първите фотосинтезиращи ор­га­низ­ми, които са започнали да отделят кислород в ат­мо­сфе­ра­та. Благодарение на това са се появили кислородно дишащи организми.

Какво научихме?

Царство Монера обединява най-просто устроените ед­но­кле­тъч­ни организми. Те са из­гра­де­ни от една прокариотна клетка (наследственото вещество не е отделено от ци­то­плаз­ма­та с обвивка). В тази клетка протичат всички жизнени процеси. Към тях се отнасят бактериите и цианобактериите. При не­бла­го­при­ят­ни условия образуват спори.

Царство Монера – обща характеристика и многообразие

    Към царство Монера се отнасят най-просто устроените организми. Те са първите появили се на Земята организми и са най-широко разпространените.

    Кои особености на представителите на царство Монера ги подреждат сред най-приспособените организми на Земята?

    Царство Монера включва организми, изградени от една клетка (гр. монос – единичен). Клетката притежава наследствено вещество, разположено в цитоплазмата. Такива клетки се наричат прокариотни (гр. про – преди, и карион – ядро), а организмите – прокариотни или предядрени.

Структура на прокариотната клетка

    Прокариотната клетка включва клетъчна мембрана, ци­то­плаз­ма и наследствено вещество.

David Marín, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Основни жизнени процеси

Хранене

Дишане

Размножаване

    При благоприятни условия (подходяща температура, влага и хранителни вещества), бактериите се размножават, като всяка клетка се дели на две нови клетки. Преди това наследственото вещество се удвоява. Това става на всеки 20 – 30 min.

Encyclopedia Britannica Films, Inc., Public Domain, via Wikimedia Commons

    При неблагоприятни условия (ниска температура, за­су­ша­ва­не, липса на хранителни вещества) клетката спира да се храни, движи, нараства и размножава. Отделя вода и се по­кри­ва с дебела обвивка. Така тя се превръща в спора, но остава жизнеспособна. Спорите могат да преживеят ме­се­ци, дори години. По този начин прокариотните клетки се приспособяват и оцеляват при действието на различни химични и тем­пе­ра­тур­ни фактори.

Encyclopedia Britannica Films, Inc., Public Domain, via Wikimedia Commons

 

Зрелите спори имат сферична форма. Съ­дър­жа­ни­е­то на сво­бод­на вода в тях е сил­но за­ни­же­но.

При настъпване на благоприятни условия спората поема вода и в нея се въз­ста­но­вя­ват всички жизнени процеси.

Encyclopedia Britannica Films, Inc., Public Domain, via Wikimedia Commons

Отделяне

    Бактериите нямат отделителни органи. Както всички про­ка­ри­о­ти те отделят не­по­треб­ни­те вещества с цялата си по­върх­ност.

Движение

    Някои бактерии са постоянно прикрепени. Други могат да се прикрепят чрез слизестата си капсула или чрез власинки временно, но могат и да се движат активно. Бактериите могат да се насочват към хранителни вещества, кислород, светлина или да избягват отрови, тъй като притежават свойството дразнимост.

Lindell K, Fahlgren A, Hjerde E, Willassen N, Fällman M, Milton D, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons

Многообразие на прокариотите

    Основните групи прокариоти, които се отнасят към царство Монера, са бактериите и цианобактериите.
    Бактериите са разпространени навсякъде – в почвата, водата, въздуха, в живите ор­га­низ­ми, в гниеща материя от мъртви растения и животни. Бактерии се срещат от арк­ти­чес­ки­те ледове до горещите извори, дори в радиоактивни отпадъци. Някои живеят в блата, солени езера, океани и морета, в Мъртво море, където няма други живи организми, както и в дълбините на Черно море, където има сероводород.

    Бактериите имат всички струк­ту­ри на прокариотните клетки. Те са много разнообразни по своята форма – сферични, пръч­ко­вид­ни, спираловидни.

    Цианобактериите са разпространени в места с обилна влага и светлина. Те са най-сложно устроените прокариоти. Ци­а­но­бак­те­ри­и­те са единични клетки или колонии (дълги нишки от клетки). Те притежават в цитоплазмата си мембранни пла­стин­ки с багрила, които оцветяват клетките. Благодарение на хлорофила (зелено багрило) цианобактериите фо­то­син­те­зи­рат. Цианобактериите са първите фотосинтезиращи ор­га­низ­ми, които са започнали да отделят кислород в атмосферата. Благодарение на това са се появили кислородно дишащи организми.

    Цианобактериите живеят по крайбрежията на морета, реки и езера, в почвата, върху кората на дърветата. При усиленото гниене се отделя СО2, който цианобактериите из­полз­ват за фотосинтезата.

Научете повече за цианобактериите

Цианобактериите съдържат хлорофил и червени и сини багрила.
В зависимост от багрилата те са оцве­те­ни от синьо-зелено или кафяво до маслиненозелено.

     Какви багрила се срещат в клетките на различни видове цианобактерии?

     Царство Монера обединява най-просто устроените ед­но­кле­тъч­ни организми. Те са из­гра­де­ни от една прокариотна клетка (наследственото вещество не е отделено от ци­то­плаз­ма­та с обвивка). В тази клетка протичат всички жизнени процеси. Към тях се отнасят бактериите и цианобактериите. При неблагоприятни условия образуват спори.

1. Какво е устройството на прокариотната клетка?
2. Какво е значението на спорообразуването за бактериите?
3. Изберете само структурите, характерни за ци­а­но­бак­те­ри­и­те: кле­тъч­на сте­на, кле­тъч­на мембрана, камшиче, на­следст­ве­но вещество, цитоплазма, мембранни пла­стин­ки с баг­ри­ла, слузеста обвивка, рибозоми.
4. Възможно ли е цианобактериите да са се появили преди бактериите? Обосновете от­го­во­ра си.
5. Моделирайте бактериална клетка. Изберете сами мате­ри­а­ли­те, с които ще мо­де­ли­ра­те.

Проверете какво сте научили