Средната надморска височина на платото е 350 м. Най-високата му точка е на 502 м надморска височина и се намира в западната му част - в местността "Търнов табия". Това е и най-високата точка в Дунавската равнина. Погледнато отгоре Шуменското плато има форма на неправилен четириъгълник, силно разтегнат в посока югозапад-североизток. Източната му страна е дълбоко вгъната и обгражда гр. Шумен. Северните и източните склонове са заоблени, а южните и югоизточните са стръмни и на повечето места завършват в горната си част с отвесни скални венци.

По платото липсват течащи води, но в подножието му бликат повече от 70 карстови извора. От местността "Кьошкове" води началото си река "Поройна", която протича през гр. Шумен. Нейните води се влияят от количеството на падналите валежи.

Горната част на платото е изградена от силно окарстени варовици. По източната част на билото има многобройни понори и въртопи. В парка има и осем сравнително големи пещери, най-популарната сред които е „Дивдядовски зандан”. Тя е и най-дългата от осемте (2225 м). От тавана на голямата зала се спуска феерия от хиляди сталактити, различни по форма, големина и цвят – от млечнобели до тъмнокафяви. Най-често срещаните обитатели тук са няколко вида прилепи. Туристическият вход е на 5 метра над естествения, от който изтича подземна река. В югоизточното подножие бликат други три карстови извора.

Много от пещерите са служили за жилища на хората. Откритите оръдия на труда от камък, кремък и кост са доказателство, че пещерите са били обитавани от човека от дълбока древност. Някои от тях са били превърнати в скални манастири, църкви и монашески килии. Тези забележителни паметници, свързани с религиозния, културения и просветния живот са датирани от времето на Второто българско царство (XII - XIV в.). В археологическия пейзаж на платото се вписват и останките от няколко тракийски селища от IV - II в. пр. н.е. През XVIII - XIX в. на платото са построени над 13 военни укрепления, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен. И до днес са запазени ровове и валове в местностите Илдъз табия, Търнов табия, Ченгел табия и др.