Модерно изкуство
„Модерно“ ли е наистина модерното изкуство? За хората, живели от средата на XIX до средата на XX век, модерното изкуство е било актуално, а за някои дори авангардно и шокиращо. Но днес „модернизъм“ е термин, който определя една отминала епоха в историята на изобразителното изкуство, архитектурата, литературата и музиката, която продължава да ни изумява и вдъхновява.
В този период на голям технологичен напредък, който историците наричат индустриална революция, са изобретени железопътната линия, парният локомотив и метрото. Значителна част от населението се установява в големите градове. Париж се обособява като световния център на изкуството, където се събират художници и артисти от различни места, за да обменят идеите си. Eкспериментират с техники, ярки цветове и нетрадиционни материали. Така се появяват и различните течения в модерното изкуство, състоящи се от творци, които споделят общи творчески процеси и изразни средства.
ИМПРЕСИОНИЗЪМ
Картината, която се счита за „кръстница“ на течението импресионизъм, е „Импресия. Изгрев“ на Клод Моне. Тя е изложена за първи път в Париж през 1874 г., когато група художници решават да саботират традиционната ежегодна изложба във Франция – Салона на Париж (Salon des Paris). Творбите на Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Едгар Дега и други художници преди това са отхвърлени от журито на Салона. Те решават да организират собствена изложба, която скандализира критиците. Така се ражда едно от най-популярните течения в модерното изкуство – импресионизмът.
Импресионистите рисуват пейзажи и сцени от съвременния градски живот. Техните картини са създадени не в ателието, а на открито (на френски – en plain air).
През 1876 година френският художник Пиер-Огюст Реноар създава една от най-впечатляващите си картини – „Бал в Мулен дьо ла Галет“. Тя се определя като едно от най-прочутите произведения в историята на импресионизма.
Впечатляваща не само с размерите си, а и с многофигуралната си композиция, творбата на Реноар ни помага да се докоснем до парижкото всекидневие през XIX век. Картината се отличава с техниката, използвана от художника. Стремейки се да пресъздаде реалността такава, каквато е, Реноар като представител на импресионизма се отказва да използва чистия черен цвят. Той открива, че сенките не са само черни или кафяви, а се повлияват от цветовете на околните обекти и от светлината, под която попадат. Съчетанието от ярки и чисти цветове, игра на слънце и сянка, липсата на строги линии, късите и дебели мазки, които бързо улавят същността на предмета, а не неговите детайли, пресъздават веселия живот на парижани.
Днес картината се намира в музея „Орсе“, Париж.
Техниката им е революционна за времето си и се основава на последните научни открития за светлината и начина, по който човешкото око я възприема. Образите в картините им са постигнати чрез едри мазки на четката. Погледнати отдалече, цветните петна се сливат и изображението започва да се вижда по-ясно.
ПОСТИМПМРЕСИОНИЗЪМ И ФОВИЗЪМ
За „баща” на модерното изкуство се смята художникът Пол Сезан. Той е основател на течението, наречено постимпресионизъм. Неговата картина „Планината Сен Виктоар“ на пръв поглед е един обикновен планински пейзаж. Но ако се вгледаме внимателно, ще видим геометричните елементи, от които е съставен образът. Правоъгълните природни форми и очертанията на къщите създават впечатлението за „пикселиране“ на картината. Тези характеристики могат да се разглеждат като първите признаци за прехода от фигуралната към абстрактната композиция.
Темите и сюжетите в творбите на Ван Гог и Гоген се различават, общото между тях са искрящите и наситени цветове.