Когато става дума за изкуството на ХХI век, все по-често говорим не за изобразително изкуство, а за визуални изкуства.
    Още в началото на миналия век наред с традиционните изразни средства се появяват и нови, като една от най-характерните прояви е включването в произведението на материали, които на пръв поглед са несъвместими с идеята за изкуство. Кубистите например използват парчета от вестници, тапети, тъкани и т.н. А през 1913 г. Марсел Дюшан представя като обект на изкуството предно велосипедно колело, закрепено върху кухненска табуретка. Всъщност Дюшан влага ирония в своето произведение, карайки публиката да търси художествения смисъл във фабрично произведен предмет.

    След средата на ХХ век подходът на Дюшан намира продължение в областта на художествената инсталация, при която различни обекти – предмети, текстове, фото- и видеообрази и др., са обединявани в единно произведение, в което обектите вече не изпълняват обичайната си функция, а придобиват нов смисъл. Близки по характер до художествената инсталация са асамблажът (от френски – означава сглобяване, съединяване, монтиране) и акумулацията (от френски – натрупване), при които различни „нехудожествени“ предмети са свързвани в една композиция. Родствен на художествената инсталация е лендартът (от английската дума ленд – земя). В областта на лендарта обикновено се изграждат композиции в природна среда, като често се използват и природни материали.

    Други съвременни форми на артистична изява са пърформансът, хепанингът, художествената акция. Важен момент при всички тях е действието, което се развива обикновено пред публика. Границата между хепънинга и пърформанса често като че ли се размива, тъй като и при двете публиката има важна роля. При пърформанса авторът или групата изпълняват действия, които следват макар и в най-общи линии предварителен сценарий, докато при хепънинга акцентът е поставен върху непосредствеността и импровизацията. В хепънинга участието на зрителите с техните действия, реакции и поведение в случващото се се превръщат в елемент от артистичния факт. При пърформанса, дори когато зрителите са въвлечени в действието, те са подчинени на волята на автора, който ги използва като инструмент.

    При художествената акция художникът създава произведение (често нетрайно) непосредствено пред публиката, но акцентът е пренесен към процеса на създаването. Във всички тези форми на съвременното изкуство художникът превръща тялото си в инструмент и в изразно средство, чрез което внушава своята идея на зрителите

    Развитието на технологиите разширява полето на съвременното изкуство. Наред с фотографията се използва и видеозаснемането. Появява се видеоартът, при който концепцията на художника е изразена чрез заснетите образи, които след това могат да бъдат възпроизвеждани пред публика. Артистичните форми се развиват, базирани на възможностите, предоставяни от различните дигитални устройства, от софтуерните продукти и от социалните мрежи.

    В пърформансите на Марина Абрамович тялото на авторката е база за експерименти и основно средство за художествен изказ.

    Разгледайте снимковия материал от пърформанса на Марина Абрамович The Artist Is Present, проведен в Музеят за модерно изкуство, Ню Йорк.
    Потърсете повече информация и обсъдете каква е идеята на пърформанса, как артистът я представя, има ли взаимодействие с публиката и в какво се изразява то?

    Използвайте традиционни и аудио-визуални изразни средства за създаването на мултимедиен пърформанс например: „Историята на моя род“ или „Известни наши съвременници“.