Човешкото тяло и неговите пропорции
Интересът към човешката фигура се заражда с появата на първите пещерни рисунки на хора в праисторическото изкуство през палеолита, преди ок. 40 000 г. пр.Хр. (1). При изображенията на човешки фигури в стенописите (3) и в релефите на древноегипетското изкуство е спазена строга система от правила, наречена канон. Древноегипетският канон определя размерите на основните части в човешката фигура (глава, торс, ръце, крака) и точните места на разположението им в нея (2). Като правило в изображенията на човешка фигура се използват няколко различни гледни точки: главата е в профил, очите и гърдите са във фронтално положение, тазът е в три четвърти и краката са отново в профил, разположени един до друг или един зад друг (2, 3).
През Античността древногръцкият скулптор Поликлет написва първия трактат за пропорциите в човешкото тяло, наречен „Канон”. В него за първи път се посочва връзка между основните части на изправената човешка фигура и тяхното уравновесяване в устойчива поза. Поликлет прилага своя трактат за пропорциите във великолепната скулптура на копиеносец – Дорифор (4). В него главата заема една осма част от височината на човешката фигура, а осите, които минават през рамената, корема, таза и коленете, редуват наклоните си. Вертикалната ос, която определя центъра на тежестта на тялото, минава през средата на фигурата и завършва в петата на стъпилия крак. През първи век пр.Хр. римският архитект Витрувий в търсенето на хармония изобразява човешката фигура с разперени ръце в квадрат.
 |
Канон – система от правила, според които се изобразяват човешките тела. |
През Ренесанса изучаването на човешкото тяло и изобразяването на пространството определят посоките за развитие на изкуството. Физическата красота и духовността на ренесансовия човек са основни обекти за изобразяване в ненадминатите творби на ренесансовите художници. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Дюрер поставят научните основи на перспективата и на пластичната анатомия. Като мярка за определяне на пропорциите в човешката фигура се използва височината на главата.
Леонардо да Винчи въвежда термина златно сечение не само като математическо понятие, но и като символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, в науката и в природата. Художникът прилага правилото на златното сечение като композиционен и формообразуващ елемент в своите живописни творби.
Още за...
На изображение 6 комбинацията от положението на ръцете и краката създава различни пози, които могат да се впишат в кръг или квадрат.
Албрехт Дюрер изучава пропорциите в човешката фигура с точни математически измервания (7).
Измерванията в човешката фигура се въвеждат като модули в архитектурата, в дизайна. Френският архитект Льо Корбюзие разработва теоретична основа „Модулор“ за развитие на съвременната архитектура и дизайн.
Като мерна единица за пропорции в човешката фигура обикновено се използва височината на човешката глава (8). Приема се, че тя се нанася средно 7 – 8 пъти във височината на човешката фигура, а във фигура на 10-годишно дете – средно 6 пъти. При мъжката фигура широчината на раменете се равнява на две глави, а тазовата област – на една глава и половина. Формата на женската фигура е по-различна – раменете са по-тесни (главата се нанася един път и половина), а тазът е значително по-широк.
Вашето мнение
- Сравнете човешките фигури. Опишете по кой канон са изобразени пропорциите и разположението на основните им части. Има ли център на тежестта в древноегипетския канон?
- По какво древноегипетският канон се различава от канона на Поликлет в античното изкуство?
- Наблюдавайте изправена човешка фигура. Определете центъра на тежестта и конструктивните особености на фигурата.