Допълнителна информация

Тя се намира в ниско разположена котловина (депресия) – 86 m под морското равнище, между веригите на Кордилерите в югозападната част на САЩ. Дълга е 225 km и е широка от 8 до 24 km. Площта є е около 7800 km2. Долината на смъртта е получила името си през 50-те години на XIX в. от преминаващите през нея златотърсачи на път към златни находища в околните планини, някои от които не достигали до тях. Тук е изграден и национален парк със същото име. През 1913 г. тук е измерена температура на въздуха +56,7°С и като цяло е едно от най-горещите места на Земята. Средната температура през юли достига 46°С, а през нощта спада до 31°С. Валежите в най-ниската част на долината са едва 40 mm годишно. Долината е пустиня с многобройни дюни и пустинна растителност (установени са около 1040 вида растения, 23 от които се срещат само там) – това са предимно сухолюбиви и сололюбиви растения и кактуси. Тук обитават и някои видове животни – змии, гущери, гризачи, койоти и др. В съществуващото солено езеро в дъното на долината живее и един вид риба с дължина едва 2,5 cm. Това потвърждава предположението, че в миналото на дъното на долината е имало голямо езеро. Други забележителности в Долината на смъртта са „движещите се камъни“ и Дяволската яма (пещера, в която има събрана вода с голяма дълбочина и се намира на 30 m от повърхността на долината), вулкански кратер и др.

Мамонтовата (Мамутовата) пещера е най-дългата пещерна система в света – над 587 km. Открита е от първите заселници в района през 1797 г. Около нея през 1941 г. е обявен национален парк със същото име. Пещерата и националният парк около нея са включени в Списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО през 1981 г. Пещерата е образувана във варовикови пластове в планината Флинт, част от планината Апалачи. В нея са установени над 20 големи пещерни зали и над 20 дълбоки вертикални тунела (шахти). В пещерата има типични образувания – сталагмити, сталактити и сталактони, пещерни драперии и др. Една от залите се нарича „Замръзналият Ниагарски водопад“. През нея протича и подземна пълноводна река, наречена Ехо, с широчина 60 m и дълбочина 10 m. Средната температура в пещерата е постоянна – около +10°С. Интересен факт е, че през 1938 г. пещерата била купена от робовладелеца Франклин Горин. Той назначил своя роб Стивън Бишоп за водач на посетителите. Именно благодарение на проучванията на Бишоп са открити нови зали и проходи, на които той дал имена, останали и до днес. Съставил и карта на пещерата с нейните проходи и предположил, че тя е много по-голяма от познатото до момента. Интересен факт е, че през 1997 г. в чест на пещерата астрономите кръщават кратер с диаметър 10,2 km на един от астероидите (планетообразни тела, обикалящи около Слънцето) с наименование Ида.