В миналото Северна Америка е била част от големия северен континент Лавразия. Основата на континента в източната и в северната част е изградена от най-старите скали на Земята. Тези части са стабилни и тук няма вулкани и земетресения. Ледниците, които са покривали големи територии в северните части на континента, са образували големи понижения в релефа. Те са достигали на юг до около 40° с.ш.

Средната надморска височина на континента е 720 m (колкото е и на нашата Стара планина). По този показател той е на 4-то място след Антарктида, Азия и Африка.
По отношение на особеностите на релефа Северна Америка се разделя на три части: Западна, Средна и Източна.

Западна част. Тя е високопланинска. Тук са разположени най-високите планини на континента – Кордилерите.
В северната им част се намира и най-високият връх на Северна Америка – Денали (6190 m). Кордилерите са младообразувани планини и са с почти еднаква възраст с планините в Южна Америка (Андите). В северната им част има области с вечни снегове и ледници, които на места достигат брега на Тихия океан. Тези планини се простират от север на юг успоредно на тихоокеанския бряг. Най-източните части на Кордилерите са известни като Скалисти планини. Склоновете на Кордилерите са стръмни, билата – назъбени с високи върхове, поради което са труднопроходими. Между веригите се разполагат просторни плата.

В Кордилерите вулканската дейност продължава и до днес. Високи конуси на угаснали и действащи вулкани има в полуостров Аляска, в южните части на Кордилерите и др. Тук се намират най-дълбоката депресия в континента (–85 m под морското равнище) – Долината на смъртта и величественият Гранд Каньон.

Големият каньон на р. Колорадо е едно от природните чудеса на Земята. Дължината му достига около 320 km, а дълбочината – до 1800 m. На места бреговете на каньона са отдалечени един от друг на около 25 km. През 1521 г. пръв испанският капитан Лопес вижда величието на тази чудна речна долина и є дава името Гранд Каньон – „голямата тръба“, име, запазено и до днес. Но едва през 1869 г. американският учен Джон Пауел пропътува с лодка каньона на Колорадо и дава първите научни сведения. От 1919 г. каньонът е обявен за национален парк.

Средна част. Тя е разположена на изток от Кордилерите. Големите равнини представляват преходната ивица между Западната и Средната част. Хълмистият характер на релефа и многобройните плитки езера на север са в резултат на действието на ледниците в миналото. На юг се простира Мисисипската низина. Тя е запълнена със съвременни наноси на реките, преминаващи през нея, които я правят една от най-плодородните низини на континента.

Източна част. Тя е заета от планините Апалачи и крайбрежна низина. Апалачите са сравнително стари по произход. Билата им са заоблени, склоновете – полегати, което ги прави леснопроходими. Най-високият им връх е Мичъл (2037 m). В южната част на планините се намира най-дългата пещера на Земята – Мамутовата, чиито разклонения достигат обща дължина около 250 km. Някои от антилските острови са с вулкански произход.

Изкопаеми горива. С най-важно значение са въглищата в Апалачите, басейна на р. Мисисипи и Кордилерите. Най-значителните находища на нефт и природен газ са в Мисисипската низина, крайбрежието на Мексиканския залив, Големите равнини и Аляска.
Рудни полезни изкопаеми. Големи находища на железни руди има в полуостров Лабрадор, Апалачите и остров Куба. Медни, оловно-цинкови и златни руди са разкрити в Скалистите планини, на полуостров Аляска. В южните части на Кордилерите има големи находища на сребро.
Нерудни полезни изкопаеми. Готварска сол се добива в Големите равнини и Мексиканския залив. Фосфорити има на полуостров Флорида, а сяра – във вулканските райони. Полезните изкопаеми в континента са основа за развитието на стопанствата на отделните страни.