Континентът Австралия е разположен на юг от Екватора. През него преминава Южната тропична окръжност. Най-близко разположеният до него континент е Азия, с когото се свързва чрез островите на Малайския архипелаг.

Австралия е оградена от Тихия и Индийския океан и от няколко крайбрежни морета. Най-големите от тях са Арафурско на север, Коралово на изток и Тасманово на югоизток. На изток е разположена Океания. Австралия е най-малкият континент на Земята – 7,7 млн. km².
По тази причина често го наричат „континент остров“. Той е четири пъти по-малък от Африка.

Големият бариерен риф е едно от най-красивите места на Земята. Наричан е „осмо чудо на света“. Никой не е установил точния брой на хилядите му острови. Дължината на рифа надминава 2300 km, широчината му се колебае от 2 до 150 km. При отлив се наблюдава чудният свят на коралите, които тук са над 350 вида. Големият коралов риф е естественият вълнолом на континента. Цялата му територия е поставена под защита и представлява морски национален парк „Грейт Бериър Рийф“. От 1981 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.

Австралия е слабо разчленен континент. На север е разположен полуостров Кейп Йорк, а в сушата се вдава заливът Карпентерия, на юг – Големият Австралийски залив. В североизточната част на Австралия коралите са образували Големия бариерен риф. В югозападната част на континента се намира Заливът на географа. Чрез Басовия проток се отделя от остров Тасмания. Югоизточните брегове са удобни за изграждане на пристанища. На места брегът е стръмен.

Още в древността се е предполагало, че на юг около Южната тропична окръжност съществува земя, която наричали „тера аустралис“ – южна земя. В началото на XVII век (1605 г.) първи холандците откриват остров Нова Гвинея и северното крайбрежие на Австралия. През 1642 г. холандският мореплавател Абел Тасман заобикаля по море континента и открива остров Тасмания, наречен на негово име. По търговски съображения холандците запазили в тайна тези открития.

В края на XVIII век английският мореплавател Джеймс Кук „открива“ отново континента, както и островите Нова Зеландия, които са обявени за английски владения. Опознаването на вътрешността на континента е било особено трудно поради огромните пустинни пространства.

Австралия е част от големия стар континент Гондвана. Съвременният релеф на континента се е оформял под въздействието на вътрешните и външните земни сили. Потъванията и издиганията в различните части са оформили низините и равнините на запад и планините на изток.
Средната надморска височина на Австралия е 340 m. Почти 9/10 от площта на Австралия представляват обширни заравнени области. В Австралия липсват младообразувани планини. Важна особеност на релефа на континента е, че няма действащи вулкани. Липсват и съвременни ледници.

Скалите са разнообразни по състав. Най-старите изграждат западните и средните части на континента. Това е причината в него земетресенията да са редки и слаби. С най-млада възраст са крайбрежните низини.

Западна Австралия представлява обширно плато, над което се издигат ниски планини. В плитките котловини са разположени солени езера. Тук се намират няколко големи пустини – Голямата пясъчна пустиня, пустинята Виктория и др. На юг се разполага равнината Налърбор.

Средна Австралия представлява понижена част, заета от низини. Тук са разположени много солени езера с непостоянни размери. Най-голямо е езерото Еър, разположено в депресия. Това е и най-ниската точка на континента (–12 m).

В централната част на Австралия се разполага една от най-красивите форми на релефа в света – скалата Айерс Рок, наричана от местното население Улуру. В превод означава „Великата скала“. Тя е дълга над 3,5 km, широка около 3 km. Изградена е от стари червеникаво обагрени пясъчници. Височината ѝ достига до 348 m. Ако останете край нея за един ден, ще наблюдавате как тази „скала хамелеон“ мени цвета си от изгрев до залез-слънце – от тъмен сив силуетът преминава в розов, през оранжев по обяд до виолетов надвечер. На няколко места по нея са открити древни скални рисунки и барелефи. Ако се отдалечите и я погледнете в профил, ще ви заприлича на полегнал за отдих слон. Скалата е свещено място за поклонение на местните аборигени от племето анангу.

Източна Австралия е планинска. Тук, успоредно на тихоокеанския бряг, се издига Голямата вододелна планина. Дължината ù достига до 4000 km, а широчината ù е над 600 km. По възраст тя се отнася към старообразуваните планини. Южната част на планината носи името Австралийски Алпи. Тук е най-високият връх на континента – Косцюшко (2228 m).

На територията на континента има различни по възраст и вид полезни изкопаеми.

Средногодишните температури в Австралия са високи – от +15 до +25°С. Максималната положителна температура е измерена в североизточната част на континента (+53°С), а минимумът от –22°С е измерен в Австралийските Алпи.

Валежите са неравномерно разпределени по сезони и територия. Най-високи са в полуостров Кейп Йорк – над 3600 mm, а най-ниски са в депресията на езерото Еър – под 125 mm. В северните части на континента максимумът на валежите е през лятото, а в южните – през зимата.

Повече от половината от територията на континента попада в безотточни области. В сравнение с останалите континенти Австралия има най-малко реки, но сравнително голям брой солени езера.
Реките, вливащи се в Тихия океан, са къси, но пълноводни. От западните склонове на Голямата вододелна планина извират най-голямата река на континента – Мъри (около 2270 km), и главният ù приток р. Дарлинг. Площта на басейна ù е около 1 млн. km².

Мъри е най-пълноводната австралийска река. Влива се в Индийския океан. Заедно с р. Дарлинг образуват най-голямата речна система в Австралия. Водосборният им басейн е над 1 млн. km². Режимът им е непостоянен. По време на пълноводие те причиняват наводнения – заливат обработваеми земи и прекъсват пътища. Водите им се регулират чрез изграждането на язовири и напоителни съоръжения и се използват за напояване, за водоснабдяване и за нуждите на промишлеността.

Езерата в Австралия са повече от 800 на брой. Най-голямото от тях е езерото Еър. Наричат го „мъртвото сърце на Австралия“. Континентът е богат на подземни води. Те се използват за водоснабдяване и напояване, особено в обширните му пустинни части.

Влажни екваториални и тропични гори. Зоната заема тясна ивица от север на юг по цялото тихоокеанско крайбрежие. Срещат се латеритни и червеноземни почви.

С най-широко разпространение в горите са евкалиптите, чиято родина е Австралия. От другите растителни видове се срещат палми, дървовидна папрат, акация, бамбук, много лиани, орхидеи и др.

В зоната на влажните екваториални и тропични гори е разпространена увивната палма ротанг, достигаща дължина до 200 – 300 m. Край морските брегове са разпространени мангровите гори – заливани от водите на океана, а покрай реките – галерийни гори.

Особено богат е животинският свят на зоната. Срещат се представители на двуутробните и еднопроходните. Те са изчезнали в другите континенти и са се запазили само в Австралия. От еднопроходните са разпространени ехидната и птицечовката, а от двуутробните, наречени още торбести – кенгуруто, гризачът вомбат, както и малката мечка коала. Други характерни за зоната животни са крокодили, жаби, отровни змии, а по крайбрежието на Големия бариерен риф – големи морски костенурки. От птиците се срещат птица лира, райска птица, папагали, черен лебед и др.

В Австралия саваните обхващат обширни площи. Климата е субекваториален. Почвите в тази зона са разнообразни – червеноземни, червено-кафяви, сивоземни и др.

Богат е растителният свят на саваните. Както и в Африка, тук се срещат редки гори от акация. Единично растат евкалипти, бутилкови дървета, тревни дървета (наричани „черни момчета“) и др. Широко разпространени са бодливи храсти, таралежова трева, кенгурова трева и др. Тук е пренесен и широко се е разпространил кактусът.

Най-типични представители от животните са кенгурата (над 150 вида). Някои от тях са високи до 2 m, а други – с големина колкото заек. Други типични обитатели са двуутробна лисица, къртица, лалугер и дивото куче динго. По влажните и блатисти места се срещат крокодили. В реките живее двойнодишащата риба барамуда. От птиците се срещат австралийски щраус ему, казуар и др. Широко разпространени са термитите, чиито жилища – термитници, достигат до 2 – 2,5 m височина. Многобройните скакалци създават сериозни проблеми за земеделието.

Зоната на пустините и полупустините заема огромни пространства от Западна и Централна Австралия. Почвите са песъчливи, каменисти и солени. Растителността е оскъдна. В полупустините големи площи са заети от гъсто преплетени непроходими бодливи храсти. Най-сухите части са заети от таралежовата трева. Тя е с остри и твърди листа и е висока до 1 m. От животните се срещат диво куче динго, отровни змии, гущери, медни мравки, а в полупустините – и австралийският щраус ему.

Зоната на твърдолистните и вечнозелени гори и храсти заема сравнително малки площи в най-югозападните и най-югоизточните части на континента. Почвите са предимно канелени. Освен евкалипти тук се срещат вечнозелен южен бук и вечнозелен бор араукария, тревно дърво, както и много видове папрати. От животните са разпространени кенгуру, двуутробен вълк, тасманийски дявол, ехидна и др.

Широколистните и смесените гори са разпространени на остров Тасмания.

Планинската природна област заема малки площи от най-високите части на Австралийските Алпи и планините на остров Тасмания. Склоновете им са заети от кафяви почви, а билата – от планинско-ливадни. Подножията са покрити с вечнозелени гори. Във височина се разреждат и отстъпват място на алпийските ливади. С изменение на надморската височина се променя и животинският свят. Срещат се характерните за вечнозелените гори и саваните животни, както и някои специфични видове – дървесно кенгуру и захарна катерица.

От откриването на континента до наши дни природата на Австралия е претърпяла значителни промени, предизвикани от човека. Особено силни са нарушенията в местата на добив на полезни изкопаеми. Унищожени са значителни площи от естествените гори заради ценния материал на евкалиптите. За опазване на уникалната природа на Австралия са организирани около 1000 резервата и национални парка. Те обхващат около 3% от територията на континента.