С приемането на християнството като държавна религия в Римската империя започва активно църковно строителство, следи от което намираме по цялата територия на съвременна България. Сред храмовите постройки, достигнали до нас в сравнително запазен вид, са най-старият архитектурен паметник в София – ротондата „Св. Георги“, построена през IV в., и базиликата „Св. София“, изградена през VI в. на мястото на съществувал по-рано храм.

    През първите векове след създаването на България прабългари и славяни запазват езическите си вярвания.
     В близост до село Мадара (Шуменско) и до днес може да бъде видян един от най-значимите паметници, свързан с първите български владетели. Това е релефът, известен като Мадарския конник. Този релеф всъщност представлява ловна сцена. Макар и силно пострадал във времето, върху скалите все още може да бъде различен героят конник. Под предните крака на коня лежи убит лъв, а конникът е следван от тичащо куче. Мадарският конник е въплъщение на идеята за мощта на българския хан. Образът продължава древна традиция, при която владетелят герой е представян като ловец на кон, който убива дивото животно, символизиращо хаоса.
     Той се намира в близост до първата българска столица Плиска, съградена още в края на VII в.

     След покръстването на българите по времето на княз Борис в Плиска са издигнати множество църкви. Сред тях е и Голямата базилика. Храмът е имал голям вътрешен двор, преддверие, а централното помещение е разделено чрез аркади на три кораба. Именно в тази базилика през 886 г. са посрещнати учениците на Кирил и Методий.

     Наследникът на княз Борис цар Симеон премества столицата на държавата в Преслав. Времето на Симеон е наричано „Златен век“ не само заради това, че по негово време България е една от най-силните държави в Европа, но преди всичко защото това е време на разцвет на българската култура. Столицата е книжовно средище и голям художествен център. До нас са достигнали множество паметници, създадени от преславските майстори. Бурен разцвет претърпява керамиката. От керамика се създават не само предмети, използвани в бита, но и различни декоративни елементи, предназначени за различните здания в българската столица.

     В периода на Първото Българско царство разцвет преживява и скулптурата. До нас са достигнали множество каменни фрагменти, покрити с релефи, които са били част от украсата на църкви и дворци. Върху тези каменни капители и плочи се срещат различни растителни мотиви, фантастични и реални животни, човешки фигури. Образите върху някои от тези релефи показват, че средновековните майстори се вглеждат в света, който ги заобикаля, и се стремят да предадат характерните особености на фигурата и на движението на животното. Друг път художниците представят образите плоскостно, като ги опростяват, превръщайки ги в украсна форма.

     След освобождението от византийското владичество през XIII и XIV в. настъпва нов разцвет в българското изкуство. През XIII в. са създадени фреските в Боянската църква. 
     Наред с композициите, които представят различни моменти от житието и страстите Христови, от житието на св. Николай, от житието на св. Пантелеймон, в Бояна са съхранени дарителски (ктиторски) портрети на тогавашния български цар Константин Тих и на царица Ирина, както и на владетеля на Средец (съвременна София) севастократор Калоян и на неговата жена Десислава. Портретите на Калоян и Десислава са сред най-известните образи от епохата на Българското средновековие.

     XIV в. е последният подем на българската култура. Управлението на цар Иван Александър, продължило 40 години, свързваме с разцвета на Търновската книжовна школа. Тогава са създадени някои от най-ценните старобългарски ръкописни книги, богато украсени с различни миниатюри, орнаменти, инициали, заглавни букви.

     През XIII и XIV в. са построени някои от известните църкви в Несебър – „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, „Христос Пантократор“, „Йоан Неосветени“. Фасадите на тези храмове са със сложна декоративна украса, която включва редуване на бели каменни блокове и червени тухли, както и различни цветни керамични детайли, с които се изграждат орнаментални композиции.

     След падането на България под османско владичество следва период от близо 70 години, в който не се строят нови храмове. Едва в края на XV в. българите получават възможност да възстановят разрушените храмове, а понякога да съградят и нови. Сред първите обновени е църквата „Успение Богородично“ в Драгалевския манастир (Софийско).

     В османската епоха Драгалевският манастир става център на така наречената Софийска Света гора, част от която са и Кремиковският, Куриловският, Сеславският манастир. Османските завоеватели поставят редица условия към църковното строителство – храмът не трябва да се отличава от къщите. Това означава, че църквите стават сравнително малки – често строителите ги вкопават леко в земята, за да ги впишат сред околните постройки. Вече няма купол – покривът е двускатен, но в интериора подпокривната част се оформя като свод. Отвътре са покрити със стенописи. Върху свода се разполагат в строго определен ред изображения на Христос, на апостолите, на ангелите. По стените в отделни пояси са представяни християнските светци, царе и пророци, житийни сцени и сцени, свързани със земния живот на Христос и последните му дни.

1. Назовете големи художествени центрове от периода на Първото Българско царство?
2. Как средновековните художници изобразяват животни и растителни орнаменти?