Много исторически музеи и художествени галерии в страната притежават произведения от епохата на Българското средновековие и на Българското възраждане.

Един от най-важните паметници на средновековното изкуство в България е Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, която се намира в полите на Витоша.
Църковната постройка включва три части, строени през различни периоди. Най-старата част е малка църква с купол, построена през X–XI в. През XIII в. към нея е добавена двуетажна постройка, като долният етаж вероятно е трябвало да служи като параклис за семейството на владетеля на Средецка област севастократор Калоян, а вторият етаж е параклис, посветен на св. Пантелеймон.

Това, което превръща Боянската църква в един от най-значимите паметници на европейското средновековно изкуство, са стенописите от 1259 г., които покриват стените на двете по-стари части от постройка. Счита се, че те са дело на зографи, свързани с Търновската живописна школа. Именно заради художествената стойност на стенописната украса през 1979 г. Боянската църква е включена в Списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Сред най-ценните стенописи са портретите на ктиторите (дарителите, благодарение на които църквата е била обновена). От едната страна са изобразени владетелят на Средец севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, а на отсрещната стена са представени българските владетели цар Константин Тих и царица Ирина.

Особено се откроява образът на Десислава с фините черти на лицето и вглъбения поглед.
Реставрацията продължава повече от 20 години и е завършена през 2006 г. Боянската църква не е действащ храм. Днес тя е музей, като през 2003 г. става филиал на Националния исторически музей.

Ядрото на колекцията е сбирката от икони, която включва множество ценни образци на православното изкуство. Експозицията представя християнското изкуство по българските земи в широки исторически граници – от Ранното средновековие до времето на Българското възраждане. Тя представя големите художествени центрове, съществували през различни художествени периоди от историята на българската култура (Мелник, Несебър, Червен). Тук има и редица произведения, които свидетелстват за ролята на големите манастири (Рилския, Бачковския) като културни средища.

Представени са и произведенията на редица зографи, които принадлежат към различни възрожденски художествени школи (Симеон Цонюв от Трявна, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Никола Образописов от Самоков).
Художествените паметници, събрани в Криптата, позволяват на посетителя да проследи развитието на българската култура от Българското средновековие и Българското възраждане и да усети същността на българската душевност.

   Визуален тест 2.

   Какво научихме в този раздел?