1929 – Роден в село Калиманица.

1947 – Завършва гимназия в Берковица.

1952 – 1960 – Редактор във вестниците „Народна младеж“ и „Вечерни нови-

ни“.

1959 – Излиза първата му книга – сборникът „Сърцето бие за хората“.

1965 – Излиза сборникът с разкази „Свирепо настроение“. След времето на

своя дебют Радичков е публикувал още четири други книги. Тъкмо със „Сви-

репо настроение“ обаче той успява да наложи своя характерен начин на раз-

казване.

1967 – С пиесата си „Суматоха“ Радичков се насочва към преобръщане и на

драматургичния език.

1967 – По Радичков сценарий е създаден филмът „Привързаният балон“ (режисьор Бинка Желязкова). Скоро след тръгването на филма по кината подчинената на социалистическата идеология цензура го сваля от екран.

1984 – Излиза „Верблюд“ – един от сборниците разкази, за който може да се

каже, че очертава етап в развитието на Радичков. Игровите завихряния от вре-

мето на „Свирепо настроение“ тук придобиват особена сериозност и търсят

екзистенциална дълбочина.

1988 – Излиза романът „Ноев ковчег“.

1990 – Депутат в VII велико народно събрание. Разочарован от политиката, на-

пуска Събранието преди края на мандата.

1999 – 2000 – Излизат сборниците „Автострадата“ и „Пупаво време“.

2004 – Йордан Радичков умира в София.

Фолклорен тип разказване понякога примесен с фантастично. Може да се определи на моменти като магически реализъм. Често го интересува обикновения човек. В творчеството му има автобиографична основа, като голяма част от разказите му тръгват от случки и анекдоти. Освен разкази и романи, Радичков е силно изявен драматург и сценарист между 60-те и 90-те години.

Произведението се определя като роман, макар и да е с хетерогенна(смесена) структура, може да се определи като фрагментарен роман.

• Особености:
• Липсват единен сюжет и герои.
• Текстът е изграден от различни по обем части и фрагменти.
• Единственото, което ги обединява, е присъствието на повествователя.

• Наименованието на творбата е библейската препратка към Ноевия ковчег, който трябва да съхрани света. Съдът, който ще пренесе различните същества и истории в романа е словото.
• Словото като индивидуална и колективна памет.

• Повествователна рамка – може да се каже, че между първата и последната глава се образува повествователна рамка.
• Асоциативни вериги – изграждат се независимо от различието на отделните части.
• Редуват се разкази, импресии, философски разсъждения, разкази с автобиографични мотиви, разкази с исторически личности. Паметта в текста се редува между индивидуална и колективна.

• Желанието на разказвача да изгради своя словесен „Ноев ковчег“.
• Оптиката е през една индивидуална памет. Разказът е изграден през сюрреалнични образи и поток на съзнанието.
• Образът на Икар и отнетите му крила, което символизира обезсмислянето на живота и ценностния свят на живота. Полетът на човека, който е обречен на провал.

• Разказ за клетия живот на едно диво прасе.
• Това, което най-много вълнува повествователя, са отхвърлените, малките, слабите, крехките.

• Пейзажна-философска миниатюра, алюзия на тежките мисли, неприятностите в живота, които идват изведнъж.

• Текст с множество герои, сред които важно присъствие има и Дяволът.

• Въвеждане на устойчивия образ на хлебарките в романа. Те се появяват многократно. Хлебарката съпътства човека, тя е адаптивна.
• На моменти самите хлебарки са сякаш аналогия на човека.

• Текстът започва с историческата личност и събитията около залавянето на Левски, но преминава в пресъздаване на мълва. Истинността на мълвата също прави алюзия към крехкото, защото не е потвърдена история и няма претенция за абсолютна истинност.
• Задава се въпросът как достигат до Левски тези, които не са герои, не са винаги почтени, нямат представа от националните идеали. Това са хората от низините, които се адаптират към живота и неговите обстоятелства, които ги превъзхождат по мащаб.
• Колективът в този текст е прагматичен, той търси нещо в снега, докато се случва това, сякаш се случва и едно преклонение пред Апостола. Случва се своеобразен култ, който събира в себе си езическо страхопочитание и мистика.

• Повествователят набелязва автобиографични мотиви, свързани със смъртта на брат му. Прави се едно апокрифно представяне на първото погребение от Каин на Авел и отношението на човека към майката земя.
• Разказът се заиграва с библейския сюжет и погребението на Иисус, като когато майката на повествователя отива на третия ден на гроба на брата, вижда, че са откраднали фенера от гроба му. Повествователят заключва, че това е работа на живота.

• Разработва фолклорен сюжет (превръщанията между човек и вълк) Увълченият човек.

• Може да се свърже с алегория на дълбокото ни подсъзнание. Онова на което, не можем да обърнем внимание. Нещата, които не са бляскави, но също нужни за съхранение.

• Най-голямата част в романа.
• Основната тема е нарушеният баланс между човека и природата. Човекът е природно същество, а сякаш не толкова божествено.
• Основни герои са щъркелът, лисицата, дяволът. Щъркелът е сравним с Въшкарчето – ранимото. Щъркелът намира начин да съжителства с лисицата. Човекът невинаги намира емпатия да съжителства с другите. Природният свят като че ли противостои на човешкия свят. Човекът все пак се отклонява от природните закони.

• Търкалянето на снежната топка – като Сизифов труд, както и това как човекът и човечеството изоставя идеите си. Възможен е и паралел с „Ветрената мелница“.

• Критиката на малкия човек – конформистът, страхът надделява в оцеляването им.

• Текст, в който се появяват близки и приятели на Радичков.
• Пропуканата надежда. Усещането в тъга. Надеждата в хората на изкуството, които могат да съхранят духовното като човешко.
• Папунякът – отново дяволът, който постоянно присъства и в живота на човека.
  
  О, мой бедни животец!
  О, мащехо моя…

• исторически фигури от миналото Мао Дзедун, Левкси, Емилиян Станев, Григор Вачков
• библейски и митични образи: Господ, Дяволът
• множество животни: диво прасе, жаба, лисица, щъркел, хлебарки, най-различни птици

 Снегът

• Символ на забравата, затрупаните образи и случки.
• Отново образ на несигурността и нетрайността.

 Хлебарката

• Адаптивността, появява се навсякъде и е неразделна част от природата и живота.

 Щъркелът, жабата, лисицата, птиците

• Образи на първичността и връзката на живото съзнание с природата.

 Апостола

• Образ колективната памет на народа.
• Оставил е голямата следа.

 Дяволът и Богът

• Постоянно се появяват в текста – лутането на човека между доброто и злото.

 Ковчегът

• Спасението и вечното плаване. Вечното желание на човека да оцелее духовно.

Фенерът

• Носител на светлина, духовната светлина на човека.

 Дъждът

• Началото и краят.
• Водата, която тече както животът – „пусти живот, все тече, не спира“

• „Обесването на Васил Левски“ – усет за тъга, трагизъм, страх. Идеализация на Апостола.
• „Физика на тъгата“ – въпросът за словото, колективната и индивидуалната памет.
• Препратки към други други теми и раздели:
  Природата – постоянното присъствие на природата и животните в текста. Човекът като част от целостта на природата, но когато се обърне срещу природата, това води до катастрофа.