• написване през 1939 или 1940 г.
• заглавие – „История“ – насочване към основния предмет на лирическото произведение и въвеждане на противоречивото, многозначно понятие „история“

• основен композиционен похват – антитеза (сблъсък на контрастни гледни точки към миналото)
• засилена употреба на характерни за лирическия литературен род елементи:
• връзка между единичното, частното (съдбата на отделната личност) и множественото (общностната участ)
• специфична речева позиция на лирическия говорител, представен чрез местоименните и глаголните форми в първо лице, множествено число като обобщен представител на масивния колектив
• съчетание на разнообразни форми на изказ:

* диалогичност – провеждане на своенравен разговор между лирическия говорител и пасивния образ на историята

* реторичност – предаване на определени чувства и преживявания на лирическия говорител, изразени под формата на упрек към историята

• създаване на многозначност на понятието „история“ в контекста на творбата
• наличие на отворен финал

Отхвърляне на традиционния историографски подход, обръщащ внимание единствено на мащабните личности и събития и пренебрегващ драмата на обикновения човешки живот.

• Образът на времето в творбата е необичаен. От една страна, то се разглежда спрямо разположеността си върху линията на времето. Настоящето на лирическия говорител е изобразено от позицията на бъдещето, сякаш сегашната ситуация е отминала и се е превърнала в някогашно, отдавнашно събитие. По този начин на творбата се придава вид на автентична хроника.
• Времето обаче е и динамично от гледна точка на назряващата човешка непримиримост и постепенното отърсване от ограниченията на битовия свят с неговите регламентирани норми и предразсъдъци.

• фабриките и канцелариите

Създава се усещането за липсата на признание и за тежките условия на труд, в които работят неуморно в името на скотското си, безцелно съществуване простите, раболепни хора.

• откритите пространства на синорите и тръните

Обрисуваните полски условия придават на творбата чувства на злощастна безпризорност и липса на семеен уют, без който стойностното човешко съществуване е немислимо.

• софрите

Софрите са символ на традиционното за народа патриархално пространство, което в контекста на стихотворението губи смисъла си на сакрализиран житейски елемент. Безропотното възприемане на поведенческите норми, зададени посредством семейната йерархия, се превръщат в предпоставка за застоя и нравствения упадък, обхванали подвластния на авторитетната чужда воля „малък“ човек.

• кафенетата

В творбата кафенетата са средищното място на младото поколение, опитващо се чрез вярата си във възможната обществена трансформация да намери утеха в хаоса на ежедневието си.

• олицетворения – историята
• хиперболи – „ и те напоихме богато/ с кръвта на хиляди убити“
• реторични въпроси и синтактичен паралелизъм и реторични въпроси: „Живот ли бе - да го опишеш?“/ „Живот ли бе – да го разровиш?“
• метафори и олицетворения – „живота с тежките си лапи“ „стиховете парфюмен аромат не дишат“
• сравнения – „като мухи сме мрели на есен“ ; „работехме като добитък“
• огрубена лексика (дисфемимзи) – „живота псувахме сърдито“ „миришеха на лук и вкиснало“

• конкретно ↔ обобщено
• минало ↔ настояще
• разговорно ↔ реторично
• спомен ↔ забрава
• актуалност ↔ изостаналост
• истина ↔ лъжа
• борба ↔ примирение

• Натуралистичното изображение в гражданската елегия „Елате ни вижте!“ на Вазов

Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи... На също гноише

лежи скот и стопан, духовно сближени.

Из „Елате ни вижте!“

• Въпросът за човека като сътворител на новата история – „Септември“ от Гео Милев, както и текстовете на Смирненски като „Да бъде ден!“, „Ний“
• „Кино“ от Вапцаров – невъзможността на киното да разкаже истинската драма на малкия човек, така както и историята.
• Препратки към други теми и раздели:

Трудът и творчеството – човекът като творец на своето битие, своето време и бъдещето.