Допълнителна информация

Оазисите се образуват в пустините около естествени водоеми и в тях има естествена или култивирана растителност. Думата оазис идва от гръцки език. Оазисите могат съществено да се различават по големина и особености – от малки езерца, обградени от финикови палми, до големи оазиси, в които има градове с развита земеделска и дори промишлена дейност. Смята се, че оазисите се образуват около вода, излязла на повърхността от подземни реки или басейни, или вода, изнесена от човек с помощта на водни помпи. Някои оазиси се подхранват от епизодични поройни валежи – такива има в северната част на пустинята Сахара. Растителността се появява в оазисите благодарение на птиците, които оставят семена от различни растения, докато пият вода. Още в миналото в оазисите се настанили хора, бродещи из пустините и дори създали по-големи селища в зависимост от количеството на водите в тях. Други оазиси са крайпътни пунктове за големите кервани, прекосявали в миналото пустините. Така те улеснявали търговските пътища между държавите. Оазиси имало на много места по Пътищата на коприната в Централна и Западна Азия. Според някои данни тези пътища се използвали преди повече от 3000 г. Подобен тип оазиси има в Сахара в Африка, в пустините на Арабския полуостров, в пустинята Атакама в Чили, в пустинните райони на Мексико и др. Контролът над оазисите бил стратегически важен и през вековете се водели битки кой да ги притежава и охранява.
При наличие на достатъчно води в тях се отглеждали фурми от финикови палми, кайсии, смокини, маслини и др. Финиковите палми, когато били гъсто засадени, създавали сянка, за да могат да растат и други култури. В някои оазиси отглеждали пшеница, ечемик, просо, зеленчуци и др. В оазисите според възможностите се създавали и напоителни системи.
Археологическите проучвания показват, че в Египет още от древността в оазисите се заселвали хора и изпълнявали различни функции, наредени им от управляващите. Хората в оазисите на Сахара отдавна създали различни способи за съхраняване на прясна вода, за поливане на земеделски култури, а за преминаващите кервани съхранявали вода в специални кожени торби. В някои оазиси в Алжир и Мароко освен растения отглеждали и животни – камили, овце, кози, говеда и др.

Фенекът е дребна пустинна лисица с големи уши. Обитава почти цялата пустиня Сахара с изключение на крайбрежните части, среща се и в отделни места на Арабския полуостров. Тежи едва 1,5 kg, височината є достига до 30 cm, а дължината – до 40 cm. Опашката му е дълга 25 cm. Дългите му уши достигат 15 cm. Цветът му е близък до този на пясъка, за да може да се прикрива по време на лов. Храни се с гризачи, насекоми, гущери, птици, яйца и само понякога с листа и плодове. Фенекът живее в малки групи. Животните изравят тунели в пясъка, дълги до 10 m.

Лиственицата е иглолистен вид, който расте в по-хладните райони на умерения пояс в Северното полукълбо. Тя е преобладаващ вид в тайгата на Русия, в европейската тайга и Канада, в щата Аляска в САЩ. Листвениците са 10 вида. Те са иглолистни, но листопадни растения. Достигат височина до 50 m. Дебелината на ствола им е около 1 m. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2 – 5 cm. Шишарките на дървото са дълги от 2 до 9 cm. През есента листата падат и дървото е голо през зимата. Лиственицата обикновено живее около 300 – 400 г., но отделни екземпляри достигат до 700 – 900 г. Дървесината се използва в строителството, в производството на яхти и др.

Глухарят е едра птица с размери, подобни на пуйката. Мъжкият е черен на цвят, с бял клюн, над очите има червени кожни издатъци. Женската е по-малка по размери, пъстра на цвят. Лети трудно. Глухарят е разпространен в Европа и в по-северните азиатски страни. Предпочита равнинни иглолистни гори с поляни, храсти с плодове, наличие на вода. У нас се среща в иглолистни и смесени гори в Рила, Родопите, Западна Стара планина и Пирин. Птиците се хранят с плодове, листа, насекоми, по-рядко с малки влечуги и др. Размножителният период е през март, когато мъжкият излиза на открито и започва да издава силни крясъци. В тези моменти не чува и не вижда нищо наоколо и може лесно да бъде хванат от човек с ръце или от хищник. Затова и името му е свързано с това поведение. Женските снасят по 10 яйца, които са големи колкото на кокошките, като ги поставят в гнезда на земята. Малките се излюпват и сравнително скоро могат да ходят и да се хранят сами.

Тюлените са перконоги бозайници, които са се приспособили да живеят и във вода. Тялото им е продълговато вретеновидно, с къси крайници, завършващи с перка, с плавателна ципа между пръстите. Козината им е къса и ги предпазва от ветрове и студове, когато е суха. Имат и дебела подкожна мазнина. Те са отлични плувци и могат да останат под вода до 20 – 30 минути. Достигат на дълбочина до около 200 m, но някои видове могат да достигат и по-големи дълбочини. На малки разстояния скоростта им достига до 25 – 28 km/h. Те улавят храната си под вода – предимно риби, но и други морски видове. Излизат да си почиват по бреговете или на ледени късове, а малките винаги се кърмят извън водата. Установени са 34 вида тюлени. Предпочитат студените морски води, но някои от тях могат да живеят и в сладководни басейни. Тюлените се срещат в природната зона на полярните пустини, но и в зоната на тундрата, а някои видове са разпространени и в по-южни райони. Тюлените са били изложени на безмилостно избиване в миналото заради месото, мазнините и кожите им. Днес в много страни са приети мерки за защитата им. Смята се, че в наши дни има около 35 – 38 млн. тюлена, като почти половината от тях обитават водите на Южния океан и Антарктика.