Вследствие на неравномерното разпределение на слънчевата топлина по повърхността на земното кълбо от Екватора към полюсите се изменя не само климатът, но и особеностите на водите, почвите, растителния и животинския свят.

Всички елементи на природата са свързани помежду си и взаимно си влияят. Тяхното съчетание и взаимодействие водят до образуването на природни единици, като например влажни екваториални гори, пустини, широколистни гори и др.

Природните зони нямат резки граници, а постепенно преминават една в друга. Растителността най-добре разкрива особеностите и чертите на природата на определена територия и има пряко влияние върху животинския свят. Ето защо названията на природните зони се определят от характера на преобладаващата растителност.

Във високите планини под влияние на релефа се променят и природните условия. От по-ниските към по-високите части става закономерна смяна на особеностите на климата, водите, почвите, растителния и животинския свят. Това е причина да се отделя специална природна област, която е разпространена в различни природни зони. В нея на кратко разстояние във височина може да се попадне от влажни екваториални гори в ледени полета като в арктичните пустини – например в планината Килиманджаро в Африка.

Зоната на влажните екваториални гори обхваща обширни територии от екваториалния пояс в Африка, Южна Америка и Азия. Те покриват райони предимно с равнинен релеф и големи речни низини. Климатът е горещ и влажен. Денонощните колебания на температурите са по-големи от годишните. В екваториалните райони валежите са всекидневни. Реките са пълноводни през цялата година. Почвите са латеритни. Растителността е много разнообразна и гъста.

Растенията са разположени на няколко етажа. Най-високите дървета достигат до 60 – 80 m височина. Много от растенията цъфтят през цялата година. Характерни са увивните растения (лиани), които правят горите труднопроходими. Ценни дървесни видове, използвани от човека, са махагоновото и каучуковото
дърво, маслената палма, кокосовата палма и др.

Богат и разнообразен е животинският свят на влажните екваториални гори. Причина е изобилието на храна и благоприятните условия за живот.

Характерни за тези гори са много насекоми – комарите, термитите, различни по окраска и големина птици – колибри, папагали и др., бозайници, като горила, орангутан, ленивец, тапир, ягуар, леопард и др.

Човек изсича част от тези гори за нови пасища на животните, за прокарване на пътища, строеж на сгради и др. Така той разрушава „белите дробове“ на планетата, както наричат екваториалните гори.

В зависимост от степента на овлажнение се поделя на пустини и полупустини. Тропичните пустини са разположени около Северната и Южната тропична окръжност. Причини за образуването им са сухите ветрове (например Сахара в Африка) или студените морски течения (например пустинята Намиб в Африка и пустинята Атакама в Южна Америка).

Релефът е разнообразен – хълмове, плата, планини. Климатът е горещ и сух. Температурите през деня достигат до 40 – 50 °C, като скалите и пясъците се нагряват много силно. Валежите са около 100 mm.

Реките протичат в някои пустини транзитно – т.е. без да приемат притоци, като р. Нил в източната част на Сахара. Езерата обикновено са солени. Почвите са неплодородни. Често скалите са покрити със солена кора.

Растенията в пустините имат различни приспособления за задържане на влагата. Корените има са дълги, за да достигат до подпочвените води. Стъблата им служат като „резервоари“, в които съхраняват вода. Стъблата и листата им са покрити с бодли, власинки и кожеста обвивка, за да не изпаряват много вода. В районите, където има извори, се образуват оазисите. Там растителността е по-обилна. Най-характерни са палмите.

Сред характерните видове са скорпиони, гущери, змии, които ловуват през нощта. Особено характерно животно е едногърбата камила в тропичните пустини. В полупустините се срещат хиени и чакали.

На север са разположени иглолистни гори, на юг от тях – смесени широколистно-иглолистни гори, а още пò на юг – предимно широколистни. В планините от южната част на умерения пояс горите от широколистни във височина преминават към иглолистни. Релефът на зоната е разнообразен: равнини, плата, хълмове и планини. Валежите тук са характерни за пролетта и ранното лято. През тази зона преминават различни по дължина реки с пролетно пълноводие. Почвите са предимно кафяви горски.

Широколистната растителност е листопадна, като това е реакцията на дърветата и храстите за преодоляване на студената зима. Най-характерни дървесни видове са дъб и бук, но се срещат още габър, ясен, клен, бреза, върба и др. От храстите се срещат шипка, леска, къпина и др. Широко разпространени са здравец, теменужка, момина сълза, много гъби и др.

Животинският свят е богат на видове. Причина за това са изобилието на храна и многообразните възможности за живот в горите. Разпространени са различни гризачи, дървесни жаби, змии и гущери. От бозайниците се срещат еленът, дивата свиня, мечката, лисицата, вълкът, язовецът, таралежът и др. Особено много са птиците, свили гнезда в дърветата и храстите на зоната. Сред тях са кълвачи, врани, бухали, славеи и др. Част от птиците през есента отлитат на юг.

Иглолистните гори заемат най-голяма площ от сушата на Земята.

Релефът на зоната е предимно низинен и равнинен, на места разнообразен с ниски или по-високи хълмове и планини. Зимата е сурова и дълга, а лятото – сравнително кратко и не много топло (температури около 10 – 20 °C).

Реките са дълги и пълноводни, но през зимата повечето от тях замръзват. Почвите са неплодородни, на места заблатени и през зимата също замръзват.

Растителността не е богата. Преобладават иглолистните видове – бор, лиственица, смърч и ела. В тези гори се срещат още бреза, хвойна, боровинки, папрати, мъхове и др.

Животинският свят е сравнително беден. Характерни са мравките с многобройни мравуняци из тайгата, от насекомите – комарите, от птиците – сови, глухари. Горите се обитават от елени, катерици и др. На изток в тайгата на Азия обитава тигърът.

В зоната на горите в умерения пояс хората отдавна добиват дървесина, прокарват пътища, строят селища и заводи, добиват полезни изкопаеми. На места природата е силно нарушена.

Разположена е около двата полюса – Северния и Южния. Северната полярна зона е известна още като Арктика, а южната – като Антарктика. Към Арктика се отнасят редица северни острови, най-голям сред които е Гренландия, който почти изцяло е покрит с ледове.

Около Южния полюс е разположен континентът Антарктида. Релефът му е планински и е покрит с дебела ледена шапка.

Климатът е изключително студен. Зимните температури са много ниски. В Антарктида са измерени най-ниските температури на Земята. Това е причината през цялата година зоните около полюсите да са сковани от лед. Валежите са предимно от сняг, а ветровете – студени и силни.

Организмовият свят се развива тук преди всичко в околополярните води на океаните. Широко разпространен е планктонът, който е храна за рибите и водните бозайници. Птиците образуват т.нар. птичи базари, където се струпват хиляди птици по скалистите брегове – те са с плътно оперение и дебел слой мазнина под кожата, за да издържат на суровите условия.

Типични обитатели на Антарктида са пингвините, които не могат да летят, но плуват отлично. В ледените води и по скалите обитават тюлени. В Арктика е разпространена бялата мечка.

Хората са построили много полярни станции за изследване на природата на тези студени райони на Земята.