Релеф и полезни изкопаеми
Релеф
Релефът е съвкупност от неравностите на повърхността на сушата и на океанското дъно. Тези неравности се наричат форми на релефа. Различават се по начин на образуване, големина, височина и външен облик.
Особености на релефа
Образуване. Релефът се образува под действието на вътрешните и външните земни сили (процеси). Заедно те видоизменят или създават нови форми на релефа. Вътрешни сили са движенията на земната кора. Те причиняват издигане или потъване на земната повърхност, разкъсване или нагъване на земната кора. Външните сили променят релефа чрез разрушаване на скалите от водата, вятъра, температурата на въздуха и жизнената дейност на организмите.
Скали, изграждащи релефа. Релефът е изграден от различни видове скали – магмени (напр. гранит), седиментни (напр. пясъчник) и метаморфни (напр. гнайс)
Гранитът е една от най-разпространените магмени скали в природата. Намира широко приложение в строителството, във вътрешното обзавеждане. От гранит са изваяни различни скулптури и патмици.
Варовикът е седиметна скала с бял цвят. Обикновеният варовик се използва като строителен материал и за получаване на вар и цимент. Черупчестият варовик се нарича така, защото в него още личат черупките на различни животни. Той е много красив и се използва за облицовка на сгради, чешми и други.
Мраморът е една от най-разпространените метаморфни скали. В превод означава "блестящ камък", защото съдържа малки блестящи частици. В съчетание с различното оцветяване – от чисто бяло, през розово, зелено, червено и различни нюанси на цветовете, мраморът е предпочитана скала за облицоване на сгради, подове на помещения, извайване на скулптури и др.
Измерване неравностите на релефа. Височината на релефа, измерена спрямо морското равнище (0 м), се нарича абсолютна височина. Разликата между абсолютните височини на две точки на земната повърхност се нарича относителна височина.
Много често за различни цели в географските изследвания се използват не само абсолютни стойности, а и средни стойности – на надморска височина на континетите, на страните, на големи обекти като равнини, котловини, и др., както и средни стойности на дълбочините на океаните, морета, реки, езера. Много често в часовете по география ще използвате тези данни. С тяхна помощ ще сравнявате обекти, ще си обяснявате различни процеси, ще правите изводи
Формите на релефа са равнинни, изпъкнали и вдлъбнати. Равнинни форми са низините и равнините. Низините са високи до 200 м, а равнините – до 500 м. Изпъкналите форми са планините, хълмовете и платата. Планините се издигат на височина над 600 м. Планини има както на сушата, така и на дъното на океаните и моретата. Хълмовете са по-малки и по-ниски от планините, достигат до 600 м надморска височина. Платата имат обширни заравнени високи части. Вдлъбнати форми са долините, котловините и депресиите. Долините имат продълговата форма, а котловините – плоско или неравно дъно, оградено от планини и хълмове. Депресиите са под морското равнище. На карта пред дълбочината им има знак минус (–), например – 80 м.
Полезни изкопаеми
Местата, където те се срещат, се наричат находища. Полезните изкопаеми са три групи. Изкопаеми горива са въглищата, нефтът и природният газ. Рудните изкопаеми съдържат метали. Такива са железните, медните и оловно-цинковите руди. Има и нерудни изкопаеми като диаманти, гипс, каолин и др.
Значение на релефа и полезните изкопаеми за живота и стопанската дейност
Различните форми на релефа пред- лагат различни условия за живот и трудова дейност. Равнините, низините и котловините са подходящи за земеделие, строителство, транспорт, а планините – за туризъм и зимни спортове. От изкопаемите горива се произвежда електричество, бензин и други продукти. С металите, извлечени от рудните изкопаеми, се произвеждат различни предмети и машини. Нерудните изкопаеми служат за строителни материали или за производство на стъкло, порцелан и други. Полезните изкопаеми са изчерпаеми природни богатства и трябва да се използват пестеливо.