„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем. Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем. Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега. Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем. Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.“
Из „Именник на българските ханове“
- Кои владетелски родове са споменати в текста? Кои владетели произхождат от тях?
- С кого свързват произхода си древните българи?
Договорът (през 716 г.) очертавал границите от Милеона в Тракия; (определял да се дадат) одежди и червени кожи на стойност 30 литри злато; освен това бегълците от едната и от другата страна да бъдат връщани дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите от двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печат, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.“
Из „Хроника“ на Теофан Изповедник, VIII – IX в.
- Какви са отношенията между България и Византия според договора?
- Открийте в текста изразите, които характеризират търговските взаимоотношения между двете държави.
„А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадеен поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, те се съвзели и станали по-смели. Императорът пък, обзет от подагра... отплавал за град Месемврия, за да се лекува, след като заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да предприемат действия колкото за отблъскване на тоя народ. Обаче се разпространила някаква мълва..., че императорът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея, избягали бързо, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те преминали Истър, (спуснали се) към т.нар. Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и като видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде – и от реката, и от непроходимата местност – установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това те, след като се укрепили и усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пък, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.“
Патриарх Никифор, „Кратка хроника“, VIII – IX в.
- Как авторът е представил поражението на византийската войска? Оправдава ли го и защо?
- Потърсете в текста изрази, с които е описана победата на българите над Византийската империя.
- Участват ли славяни в битката при Онгъла според текста на хрониката? Каква е тяхната роля?
Името на хан Аспарух изследователите тълкуват по различен начин. Някои приемат, че от езика на древните българи то трябва да се преведе като „другар вълк“ или „сокол“. Други смятат, че името произлиза от ирански език и означава „бял конник“.
Проф. Васил Златарски пръв изразява становището, че е малко вероятно хан Аспарух да е влязъл в конфликт със славяните в момент, когато над него е надвиснала опасност от хазари, авари и ромеи. Тази хипотеза е доразвита през 50-те – 70-те г. на ХХ в., когато е прието, че при създаването на българската държава са установени съюзни отношения между българи и славяни и тя има федеративен характер. Това е и широко приетото мнение в историческата наука, въпреки че двата основни източника за събитията, написани на гръцки език, дават друга информация. Използваната от хронистите дума „пактос“ може да се преведе като „покоряване“, без това да означава непременно заробване, грабеж, убийства. Преди това българите също са „покорявани“ от хуни, тюрки, авари, като запазват своя етнически облик и самостоятелност.