Българите са един от най-древните народи в Европа. Историците спорят за техния произход. Едни от тях приемат, че са тюркски народ, дошъл от Централна Азия. Други смятат, че българите имат ирански произход и са обитавали земите в подножието на планината Памир.

През 632 г. хан Кубрат от рода Дуло обединил българските племена и създал държава, която византийските летописци наричали „Старата Велика България“. Тя обхващала обширни територии в степите на север и изток от Черно море. През 635 г. ханът сключил договор с ромейския император Ираклий. Византийският владетел почел Кубрат с високата титла патриций. Рядко империята оказвала подобна чест на варварски владетели. В края на управлението си Кубрат трябвало да отбива атаките на хазарите по източната граница на държавата. Българите не успели да удържат устрема на врага. След смъртта на Кубрат най-големият му син Баян се подчинил на хазарите. Други двама – Котраг и Аспарух – напуснали Велика България с част от българите и се установили: Котраг по средното течение на р. Волга, а Аспарух при устието на р. Дунав. Благодарение на него бил продължен българският държавен живот. Алцек отвел част от племената в Италия, а Кубер – в Македония.

Аспарух сключил договор със заварените славянски племена. Той ги натоварил да охраняват границата по Стара планина срещу ромеите и на запад срещу аварите. Управлението на ханството останало в ръцете на българите. За разлика от славяните те притежавали държавен опит. Ханът разположил укрепения си лагер в Плиска, който станал център на Дунавска България. Първите години на българската държава били решителни за нейното оцеляване. Освен южната граница срещу Византия хан Аспарух трябвало да спира и нападенията на хазарите на североизток. През 701 г. той загинал в битка срещу тях.

След смъртта на Аспарух ханския престол заел синът му Тервел (701 – 721 г.). Той се възползвал от политическата нестабилност на Византия и укрепил вътрешно държавата. Българският владетел на два пъти решително се намесил в делата на империята.

През 705 г. Тервел помогнал на сваления от престола византийски император Юстиниан II да си възвърне властта в Константинопол. За отплата императорът отстъпил на ханството областта Загоре. Тя станала първото българско владение на юг от Стара планина. Също така Юстиниан II почел хана с високата титла кесар, която във Византия носел престолонаследникът.

През 716 г. бил подписан изгоден за България мирен договор. Според него империята плащала годишен данък на ханството. Определени били границите между двете държави, уредени търговските отношения и размяната на бегълци.
Само три десетилетия след създаването на Дунавска България тя изиграла решаваща роля за историята на Югоизточна Европа. През 717 г. арабите обсадили византийската столица. Превземането на града щяло да изправи Европа пред голяма опасност. Стъпили веднъж на Балканите, арабите можели по-лесно да предприемат военни походи към вътрешността на континента.

През 718 г. хан Тервел се притекъл на помощ на Византия. Българите разгромили арабите край византийската столица. Двадесет хиляди от тях паднали на бойното поле. Константинопол бил спасен, а напредването на арабите в Европа спряно.

Има друга България – държавата на волжките българи. В началото на X в. в земите по средното течение на р. Волга израснала Волжка България. Тя била създадена от потомците на българите, доведени по тези земи от Котраг. Столица станал гр. Болгар. Той се превърнал в голямо търговско средище. През 922 г. владетелят на Волжка България заедно с поданиците си приел исляма. Тази държава била наричана още „страната на хилядите градове“. Тя просъществувала до началото на XIII в.

• Къде и кога хан Аспарух нанесъл поражение на византийците?
• Защо определяме договора от 716 г. като изгоден за България? Използвайте текста на урока и историческия източник.
• Как си обяснявате известността на хан Тервел в летописите от епохата?

• Сравнете Велика България и Дунавска България. Използвайте опорите: местоположение, основател, съседни държави и народи, отношения с Византия.