Линията на времето Времева ос/ Ос на времето
Това е абстрактно понятие, използвано във физиката, което описва времето като права линия, едномерна величина от математическа гледна точка, която се простира от миналото в бъдещето. Въведено е през 1927 г. от английския астроном Артър Едингтън. Историческата наука представя времето като линия без начало и край. За християнските народи раждането на Иисус Христос е година Първа. Това събитие разделя времето на два продължителни периода – преди и след Христа.
Историческа периодизация
Историческата периодизация разделя хронологично времето на няколко периода въз основа на характерни различия и особености в развитието на човешкото общество и култура. Периодизацията в историята разграничава следните епохи: праисторическа, антична, средновековна, Ново време и Съвременна епоха.
Средни векове/Средновековие
Средните векове или Средновековието е средният период от разделянето на европейската история на 3 периода: Античност, Средновековие и Ново време. Тази схема е въведена от Кристоф Селариус през 1688 г. Той смята, че Средновековието започва през 395 г. – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 г. с превземането на Константинопол от османските турци. Характеризира се с налагането на феодалните отношения, както и с нарастващото влияние на християнската религия и църква върху духовния, културния, обществения и политическия живот в европейските държави.
Някои историци приемат XV в. за край на Средновековието поради различни причини – откриването на Новия свят от Христофор Колумб, унищожаването на Византийската империя от османските турци, изобретяването на печатната преса от Гутенберг, края на Стогодишната война между Англия и Франция. Всички тези събития отбелязват началото на Новата европейска история.
Терминът Средновековие води началото си от XV в., когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и XV в. „средно време“, „средна античност“, „среден век“ и др. За пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата творба „История на флорентинския народ“.
Мисионерство
Думата „мисия“ води началото си от 1598 г., когато монаси йезуити, изпратени в чужбина, я извличат от латинското missionem (означаващо „действие на изпращане“). Терминът най-често се използва за християнски мисии. В основата на съществуването на християнската църква стои заповедта на Христос: „Идете и научете всички народи“. Главна духовна потребност на християните е споделянето на живота, истината и вярата с повече хора. Не всички членове на църквата могат да тръгнат да проповядват, но всички са ангажирани с мисионерската ѝ функция, отговорни са да я подпомагат и подкрепят.
Леонардо Бруни
Италиански хуманист, историк и държавник от епохата на Ранния ренесанс. Наречен е първият модерен историк. Датите, които той използва за определяне на историческите епохи, не са приети от съвременните историци, но той се смята за основоположник на възгледа за разделяне на историята на човечеството на три периода – Античност, Средни векове и Ново време. Неговата най-значима творба е „История на флорентинския народ“, наречена първата модерна историческа книга. Друг негов съвременник – Франческо Петрарка, разграничава класическия период в историята от по-късния културен упадък или т.нар. „тъмни векове“. Бруни смята, че Италия се възражда през XIV – XV в. и затова може да се приеме, че тя първа влиза в Новото време.
Данте Алигиери
Данте Алигиери е италиански писател, поет, философ и мислител от Флоренция. Тази всестранно развита личност има приноси в различни области, но безспорно най-големият му остава в литературата. Неговото произведение „Комедия“, по-късно преименувано на „Божествена комедия“, се смята за една от най-важните класики на средновековната европейска литература. Данте е известен също и като бащата на съвременния италиански език, защото този, на който той пише, е база на днешния италиански.
Джовани Бокачо
Джовани Бокачо е италиански поет, писател и хуманист, роден във Флоренция. Отраства в богато семейство, което му дава възможност да пътува доста и да натрупа богат опит. Голяма част от живота си прекарва в Неапол, където общува активно с ключови фигури от италианския интелектуален елит. Най-известното му произведение е „Декамерон“. Романът е литературна класика, предлагащ един нов и различен поглед към предизвикателствата, пред които се изправят хората, живеейки във времената на черната смърт.