2. От гибелта на Рим до откриването на Америка
За границите на Средновековието
Средновековието е епоха от историята на Европа и света, която продължила едно хилядолетие. За нейно начало учените приемат падането на Западната Римска империя под ударите на варварите (476 г.). Краят на епохата настъпил, когато Христофор Колумб достигнал Америка по време на Великите географски открития (1492 г.)
През XIV в. в Италия се родила представата за Средните векове като време на изоставане и упадък на античната култура. Това разбиране се съхранило и до наши дни. Но учените доказват, че Средновековието не било само епоха на застой, на войни и на религиозна нетърпимост. Те били също векове на строителство на внушителни християнски храмове, на откриване на първите университети, на търсене на нови търговски пътища.
Средновековието историците разделили на три периода:
Ранно средновековие (V – X в.), когато върху териториите на разпадналата се Римска империя се появили нови държави, които приели християнската вяра.
Развито (същинско) средновековие (XI – XIII в.), или златното време на поява на средновековните градове, на търговци и рицари, на възход на изкуството и архитектурата.
Късно средновековие (XIV – XV в.), когато Западна Европа била в криза, причинена от глад, войни и болести, а Югоизточна Европа била поразена от нашествието на османските турци.
За историческото пространство на Средновековието
Най-често с понятието „Средни векове“ историците обозначават развитието на европейските народи във времето от V до XV в. Тогава европейците изградили чувството, че живеят в единен свят, обединен от християнската религия и сходния начин на живот. Другите народи по света имали различно минало.
Християнството в средновековна Европа
Християнството и имали здрави корени в земите на разпадналата се Западна Римска империя. В началото на Средните векове отдадените на вярата християнски излезли извън тези граници. Те проникнали в земите далеч на север от реките Дунав и Рейн. Достигнали чак до Скандинавия, островите Британия и Исландия, в обширните земи на славянските племена в Североизточна Европа.
Въпреки трудностите и съпротивата на християнските мисионери постигнали впечатляващи успехи. По различно време всички варварски народи и държави били покръстени.
Затова да си европеец, означавало да принадлежиш към християнския свят. Европа напълно се християнизирала, а авторитетът и силата на в Рим и на в Константинопол били неоспорими. С тях се съобразявали и най-могъщите европейски владетели.
През средновековната епоха християнските императори и крале трябвало да удържат настъплението на в Mала Азия, Пиренейския и Апенинския полуостров. Tака „добрият“ европеец бил добрият християнин – проповедник сред езичниците и воин в защита на вярата.
Българската държава през Средните векове
В края на VII в. била създадена българската държава. Българи и славяни се обединили и отнели от Византия земи в Европейския югоизток. Общата им държава преминала през периоди на възход и упадък.
Герб на императора на България, Конрад фон Грюненберг, 1483 г.
Християнството я приобщило към съвременната европейска цивилизация. Славянската писменост и старобългарската книжовност отредили на българската мястото на духовен водач на славяните.
Основни черти на средновековната епоха
Средновековните европейски държави и народи имали много общи черти. Сходни били обществената структура, държавното управление и законодателството. Стабилността на обществата дълго време се поддържала от установените права и задължения на различните обществени групи.
Стопанският живот не се различавал съществено в различните части на Европа. Латинският език в богослужението и администрацията обединявал западноевропейските държави духовно и културно.
Силата на монарсите не попречила в някои държави да възникнат изборни органи на управление. В тях присъствали представители на различните обществени групи. Там те защитавали своите интереси.
Затова за владеенето на повече и по-плодородни земи се водили много войни. През Средните векове земеделието и занаятите отбелязали напредък. Изобретатели създали нови оръдия на труда и технически съоръжения, които улеснили работата, строителството и бита на хората. Издигнати били многобройни крепости, замъци и християнски храмове.
Независимо от настъпилите промени животът на хората през Средновековието не бил лесен. Често ги спохождали неплодородни години, глад, болести и войни. Християнството внушавало, че на земята човек трябва да понесе изпитанията на съдбата, за да си осигури спасение в небесното царство.
Личност от епохата
Папа Григорий Велики (540 – 604 г.)
Произхождал от видно римско семейство. Получил добро образование. Като духовен водач на Римската църква (590 – 604 г.), засилил мисионерската дейност сред езичниците в Европа. И до днес той е почитан от всички християни, защото работил за разбирателство между църквите на Рим и Константинопол. Григорий Велики е считан за един от най-добрите духовни водачи на Църквата.
Франческо Петрарка (1304 – 1374 г.)
Франческо Петрарка е италиански учен, поет, дипломат и хуманист и е приеман като един от основоположниците на Ренесанса, с който се слага край на Европейското средновековие.
Получава правно образование и пътува много из Европа като посланик на папата. Основният му интерес винаги е литературата. По време на пътуванията си събира и изучава ценни антични и ранносредновековни ръкописи.
През 1341 г. получава титлата лауреат, която е връчена за пръв път след Античността.
Когато фактите говорят!
Какво? Кога? Къде? Защо? Как?
- Каква била продължителността на средновековната епоха? С колко века Средновековието е по-кратко от Античността и по-продължително от Новото време?
- Къде и кога се зародила представата за Средните векове като „тъмни векове“?
- Защо Средновековието се отнася най-вече за народите в Европа?
Приложете наученото
- Съставете разказ за живота на средновековните хора, като използвате изображения.
- Представете си, че сте християнски мисионер, изпратен да покръсти езичници. С какви думи ще убедите тези хора да приемат Христовата вяра? Запишете ги в тетрадката си.