Йохан Кеплер

Йохан Кеплер е германски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в научната революция с изведените от него закони за движението на планетите, изложени в книгите „Нова астрономия“, „Хармонията на света“ и „Съкращение на Коперниковата астрономия“. Неговите трудове стават основа за теорията на Исак Нютон за всеобщото привличане.

Роден е през 1571 година в град Вайл дер Щат, Германия, в бедно семейство. Още в детска възраст проявява интерес към астрономията, която ще играе централна роля в живота му. Учи теология в Тюбингенския университет. В университета Кеплер става известен като отличен математик и умел астролог, изготвяйки хороскопи за своите състуденти. Там той се запознава със системата на Николай Коперник и става привърженик хелиоцентризма, твърдейки, че Слънцето се намира в центъра на Вселената, а планетите се обикалят около него. Въпреки неговото желание да стане свещеник, в края на обучението си получава препоръки да бъде назначен за учител по математика и астрономия в протестантското училище в Грац и той приема назначението.

Първият му значим астрономически труд е „Тайната на космографията“, публикуван през 1596 година. В него Кеплер се опитва да намери връзка между орбитите на всяка една от шестте планети, известни по това време – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн, това полага основите на първите му два закона, публикувани през 1609-а в труда му „Новата астрономия”.

Първият закон гласи, че орбитите на планетите са елипси и в единия от фокусите се намира Слънцето.

Вторият закон гласи, че планетите не се движат с еднаква скорост: когато са близо до Слънцето, се движат с максимална скорост, а когато са в най-отдалечената си точка от Слънцето, скоростта е минимална.

През 1618 година Кеплер формулира и третият си закон, който гласи, че съотношението на куба на средното разстояние на планетата от Слънцето към квадрата на неговия период на обиколка около Слънцето е постоянна величина за всички планети.

Умира през 1630 година на 58-годишна възраст в Регенсбург, Бавария. На негово име са наречени кратери на Луната и на Марс, както и астероид. Също така и космическият телескоп на НАСА, предназначен да търси земеподобни планети извън Слънчевата система, е кръстен на него „Кеплер“.