Слънцето и съвкупността от всички обикалящи около него космически тела образуват Слънчевата система. Тя включва:
● едно централно тяло (звезда) – Слънцето
● осем планети с техните спътници
● множество по-малки тела – планети джуджета, астероиди, комети и др.

Какво е характерно за тези обекти?

От изученото в 5. клас знаете, че по своите характеристики планетите се делят на две основни групи: планети от земната група – Меркурий, Венера, Земя, Марс, и планети гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Припомнете си различията между двете групи планети, като използвате таблица 1. Планетите от земната група са сравнително малки по размери и маса и имат голяма плътност. Те се състоят предимно от метали и скали. Планетите гиганти са десетки пъти по-големи по размери и стотици пъти по-масивни от планетите от земната група. Те нямат твърда повърхност, средната им плътност е близка до плътността на водата. Образувани са от леки елементи – предимно водород и хелий.

Всички планети гиганти имат пръстени, като най-силно впечатление прави този на Сатурн. Сред планетите от земната група няма нито една с пръстен. Гигантите притежават голям брой спътници (по повече от десет), докато планетите от земната група или въобще нямат, или имат най-много два спътника.

Условията на повърхността на дадена планета зависят от нейната маса, размери, разстояние до Слънцето. Например ако планетата има малка маса, силата на тежестта на повърхността ѝ също е малка и тя не може да удържа около себе си атмосфера. Затова най-малката планета Меркурий изобщо няма, а Марс има тънка и разредена атмосфера. При планетите-гиганти силата на тежестта е голяма, затова атмосферите им са дебели и плътни. Колкото по-близо до Слънцето е дадена планета, толкова по-висока е нейната температура. Температурните условия зависят и от наличието на атмосфера. Атмосферата на Венера създава парников ефект, затова тя е най-горещата планета в Слънчевата система. Най-отдалечените от Слънцето планети са сковани от вечен студ.

Планети джуджета са нетипични планети, чиято маса е недостатъчно голяма, за да може гравитацията да „освободи“ орбитата им от други астрономически обекти. Орбитата на Плутон например минава през пространство с множество малки небесни тела. Затова Плутон, както и подобните на него (Ерида, Церера, Макемаке и др.) са включени в групата на планетите джуджета.

Спътниците са по-малки космически тела в сравнение със съответните планети, около които обикалят (Фиг. 2). Досега в Слънчевата система са известни над 170 естествени спътници на планетите. Вече има създадени и много изкуствени спътници, които се използват за различни научни и практически цели. Някои от планетите като Меркурий и Венера нямат естествени спътници, а Юпитер и Сатурн притежават по повече от 60.

Астероидите са планетоподобни небесни тела с размери, много по- малки от тези на планетите (с диаметър от 50 m до1000 km). Те обикалят около Слънцето, разположени предимно в два пояса. Първият астероиден пояс се намира между орбитите на планетите Марс и Юпитер (фиг. 3) и е известен на учените от преди 200 години. Вторият пояс бе открит неотдавна отвъд орбитата на планетата Нептун. Досега в Слънчевата система са открити стотици хиляди астероиди, но астрономите непрекъснато откриват нови.

Кометите са космически тела с малка маса, съставени от лед и прах. Обикновено при наблюдение в тях се различават две нерязко очертани светещи части – глава и опашка. Понякога опашката е дълга милиони km. Затова хората наричат кометите още „опашати звезди“. През опашките и главите на кометите се виждат звезди, което показва, че веществото, което ги изгражда, е с много малка плътност.

Кометите се движат около Слънцето по силно сплеснати орбити. Най-известна от всички е Халеевата комета (наречена така на името на английския астроном Едмунд Халей) (фиг. 4). Тя прави една обиколка около Слънцето за 76 години.

Метеорни тела. Понякога отломки от астероиди и комети навлизат в атмосферата на Земята. Поради триенето с въздуха те се загряват и образуват светеща следа. Това явление е известно сред хората като „падаща звезда“, но астрономите го наричат метеор (фиг. 5). По-големите метеорни тела не успяват да изгорят напълно в земната атмосфера и части от тях достигат земната повърхност. Те се наричат метеорити (фиг. 6).