Български език за 3. клас

  • Татяна Борисова
  • Николина Димитрова
  • Събка Бенчева
  1. Начален преговор

    В началото на учебника се прави преговор на изученото във втори клас (от с. 4 до с. 10). Чрез темите за преговор и предвидения към тях учебен материал се припомня изученото за основните езикови единици във втори клас. Самостоятелната работа, с която завършва началният преговор, се състои от задачи с тестов характер, позволяващи на учителя да отчете входното равнище по български език на всяко дете. Ключът с верните отговори и примерен текст за предвидената диктовка са дадени в разработките на уроците.

  2. Изговор и правопис на гласните и съгласните звукове

    Запознаването със звуковата страна на езика е важен елемент от цялостната езикова подготовка на третокласниците. Те имат вече познания за гласните и съгласните звукове в българския език от първи и втори клас. В трети клас знанията им се разширяват, като за гласните усвояват начините за проверка на правописа им в неударени срички, а за съгласните – в средата на думата. Обръща се внимание върху несъответствия между изговор и правопис на гласни и съгласни звукове. Акцентът в тези теми е да се затвърдят представите на учениците за звуковете; правописните и правоговорните им особености. По-голямо внимание се отделя на начините за проверка при писане на гласните и съгласните.

  3. Строеж на думата

    Основните понятия, които усвояват учениците в трети клас, са свързани с морфемния строеж на думата и частите на речта: лични местоимения, глагол, прилагателно име. В тези уроци учениците овладяват начални представи и познания за корен на думата, за представката като словообразувателна морфема, за сродните думи, правописните им особености.
    Създават се предпоставки за осмисляне на връзките, взаимодействията и различията между лексикалното и граматическото значение на думата. За успешното изграждане на това лингвистично отношение спомагат в голяма степен упражненията, свързани със словообразуването и словоизменението, които преобладават в тези уроци.

  4. Лични местоимения. Глагол

    Местоименията като граматическо понятие се въвеждат за първи път в програмата за трети клас. Учениците се запознават само с личните местоимения. Разширяват се познанията им от втори клас за глагола, като новото учебно съдържание е свързано с категорията лице на глагола и запознаване със спомагателния глагол съм. В упражненията за правопис се разчита главно на практическата работа, защото учениците не изучават окончание на глагола, за да осмислят дадените особености. Вниманието се насочва върху правоговорната култура и умението да се ползва правописен и правоговорен речник.

  5. Части на речта. Прилагателно име

    За изучаване на прилагателното име са отделени 4 урока. В първия урок (за нови знания) учениците се запознават със степенуване на прилагателните имена и частиците, с които се степенува. Във втория урок се затвърдяват знанията за степенуване на прилагателното име и уменията за използването им в устната и писмената реч. В двата урока за правопис на прилагателното име се акцентира върху правописа на прилагателни имена с двойно н в женски, среден род и в множествено число. Тези уроци завършват със самостоятелна работа, чрез която учителят отчита нивото на децата. Ключът с верните отговори и примерен текст за диктовка са дадени в разработката на урока.

  6. Значение на думата

    Този раздел обхваща темите, свързани със значението на думата: Значение на думата. Пряко и преносно значение; Употреба на думи с пряко и преносно значение. Упражнение; Синоними; Употреба на синоними. Упражнение; Синоними. Сродни думи. Разграничаване; Подбор на думи в устната и в писмената реч; Значение на думата. Обобщение. Целта е чрез тях на практическа основа да се въведат учениците в лексикалното богатство на езика и да го използват в устната и в писмената си реч.

  7. Видове изречения

    По същество синтактичните знания за трети клас затвърдяват и задълбочават знанията на учениците от първи и втори клас. Вниманието се насочва върху употребата на термините, осмислянето на граматическите признаци в определенията, правописните и пунктуационните особености на подбудителното и възклицателното изречение, уменията за вариантен словоред в изречението, интонационните особености на видовете изречения. Във всичките уроци водещо място заема самостоятелната работа на учениците, свързана със съставянето на изречения по нагледна опора или по опорни думи, преобразуване на изречения от един вид в друг, пунктуационна и правописна редакция, довършване на изречения с подбор на адекватни езикови средства, включване на изречения в текст. Разделът завършва със самостоятелна работа.

  8. Годишен преговор

    Учебният материал за годишния преговор е предвиден за 4 часа. Учителят сам преценява как да комбинира материала според възможностите на учениците. Схемата на първата страница от годишния преговор представя в едно синтезирано цяло езиковото познание, което са овладели учениците в трети клас, и отразява вътрешните връзки между отделните езикови единици. Тази схема може да се използва от учителя като изходна точка във всеки урок или да се попълва заедно с учениците. В лявото поле на всяка страница от годишния преговор е изведена основната информация, която се преговаря. Упражненията са комплексни, учениците работят самостоятелно, в групи или индивидуално. Самостоятелната работа, с която завършва годишният преговор, позволява на учителите да установят изходното равнище на учениците в края на трети клас. Ключът с верните отговори и текстът на диктовката са дадени в книгата за учителя.

  9. Учим се да преразказваме и съчиняваме

    Комуникативно-речевите умения на третокласниците се развиват чрез устно и писмено преразказване на чужд текст (художествен и нехудожествен) и чрез самостоятелно съчиняване на различни видове текст (по зададена тема, по поставен въпрос, по преживяна случка, по словесна опора, по даден герой, писмо).
    При разработка на темите авторският колектив се ръководи от същността на речевата дейност, която протича в 4 основни етапа: ориентировка, планиране, реализация и контрол. Текстовете и темите отговарят на следните условия: съобразени са с възрастовите възможности на третокласниците за възприемане на текст; езикът е разбираем и обемът им не е голям.