Размножаването (деленето) на клетките е общобиологично свойство, благодарение на което организмите могат да се размножават, да нарастват и да се самообновяват. При многоклетъчните организми съществуват две основни форми на клетъчно делене: митоза и мейоза.
Митозата е универсална форма на делене на еукариотните клетки, при което наследственият материал се разпределя поравно в две дъщерни клетки. Митозата протича със структурно преобразуване на хроматиновите нишки (наследственото вещество) до компактни частици – хромозоми (като молекулите на ДНК в тях предварително се удвояват).
Мейозата е делене на клетките, при което в половите жлези се образуват високоспециализирани полови клетки (гамети) с намален наполовина брой хромозоми. Мейозата протича като две последователни митотични деления без удвояване на ДНК преди второто делене.
Някои автори описват и трета форма на клетъчно делене – амитоза. Амитозата (гр. а – без; митос – нишка) е процес на делене, при който липсва механизъм за равномерно разделяне на наследствения материал.
Амитозата е характерна за някои едноклетъчни еукариоти. Наблюдава се и при многоклетъчните организми, включително и при човека. Така се делят епителни клетки при зарастването на рани, някои клетки на плацентата, черния дроб, туморни клетки и др. Среща се главно в променени клетки, с малък шанс да живеят продължително. След удвояване на наследствената информация ядрото се удължава и чрез прищъпване се дели на две ядра. След това се разделя цитоплазмата и се образуват две нови клетки. Образуваните ядра може да имат различна големина и да съдържат различно количество ДНК. Това е неравномерно делене на клетките. Съвременните представи изключват съществуването на амитозата като вид клетъчно делене.