Клетка

    Живите организми се от­ли­ча­ват от не­жи­ви­те те­ла по ня­кол­ко ха­рак­тер­ни бе­ле­га – те се хра­нят, ди­шат, от­де­лят не­по­треб­ни ве­щест­ва, ра­стат, раз­ви­ват се, чув­стви­тел­ни са към про­ме­ни в окол­на­та сре­да, дви­жат се и се раз­мно­жа­ват. Всич­ки те­зи бе­ле­зи са при­съ­щи на жи­ва­та клет­ка, а ор­га­низ­ми­те са съ­ста­ве­ни от клет­ки.

    Човешкото тяло съ­що е из­гра­де­но от клет­ки, ко­и­то мно­го се раз­ли­ча­ват по раз­ме­ри, фор­ма, стро­еж и функ­ции. В не­го се на­ми­рат три­ли­о­ни клет­ки от раз­лич­ни ви­до­ве – мус­кул­ни, нерв­ни, кръв­ни, жле­зис­ти, по­ло­ви и др. По го­ле­ми­на чо­веш­ки­те клет­ки са мик­ро­ско­пич­ни – 1/100 – 1/50 mm. Обик­но­ве­но клет­ки­те са с раз­ме­ри от 5 – 100 μm. Сре­щат се и мно­го по-ед­ри – на­при­мер яй­це­клет­ка­та (1/5 mm), ня­кои нерв­ни клет­ки (1/10 mm).

    Фор­ма­та на клет­ки­те е мно­го раз­но­об­раз­на – сфе­рич­на (яй­це­клет­ка), плос­ка (епи­тел­ни клет­ки), ку­бич­на (ня­кои бъб­реч­ни клет­ки), приз­ма­тич­на (чрев­ни клет­ки), пи­ра­мид­на (нерв­ни клет­ки в мо­зъ­ка), звез­до­вид­на (нерв­ни клет­ки), вре­те­но­вид­на (глад­ко­мус­кул­ни клет­ки). Нерв­ни­те клет­ки са сил­но раз­кло­не­ни, кръв­ни­те – къл­бо­вид­ни и дис­ко­вид­ни, спер­ма­то­зо­и­ди­те – удъл­же­ни с кам­ши­че, и др.

    Клетките са изградени от хи­мич­ни съ­е­ди­не­ния. За тях са ха­рак­тер­ни че­ти­ри ос­нов­ни ви­да ве­щест­ва: бел­тъ­ци, ну­кле­и­но­ви ки­се­ли­ни (ДНК и РНК), въг­ле­хид­ра­ти и ли­пи­ди (маз­ни­ни и др.). Те се об­ра­зу­ват по ес­тест­вен път са­мо в жи­ви­те ор­га­низ­ми. Тех­ни­те мо­ле­ку­ли из­граж­дат слож­ни­те кле­тъч­ни струк­ту­ри и участ­ват в кле­тъч­ни­те про­це­си. Мо­ле­ку­ли­те им съ­дър­жат раз­лич­ни хи­мич­ни еле­мен­ти, глав­но С, О, Н и N. Клет­ки­те съ­дър­жат още ми­не­рал­ни со­ли и во­да.

    Клетъчната мембрана обо­со­бя­ва, ог­ра­ни­ча­ва клет­ка­та ка­то са­мо­сто­я­тел­но тя­ло. През нея не­пре­къс­на­то по­стъп­ват из­би­ра­тел­но от сре­да­та ве­щест­ва, не­об­хо­ди­ми на клет­ка­та, и се из­на­сят ре­ди­ца ве­щест­ва. Та­зи об­мя­на на ве­щест­ва с външ­на­та сре­да е осо­бе­но важ­на за нор­мал­но­то про­ти­ча­не на кле­тъч­ни­те про­це­си. Мем­бра­на­та е от­го­вор­на и за въз­при­е­ма­не­то на сиг­на­ли.

    Клетъчното ядро е най-го­ле­ми­ят ор­га­нел. То е по­кри­то с мем­бран­на об­вив­ка и съ­дър­жа на­след­стве­но­то ве­щест­во (ДНК) на клет­ка­та. В мо­ле­ку­ли­те на ДНК (де­зок­си­ри­бо­нук­ле­и­но­ви ки­се­ли­ни) са за­пи­са­ни всич­ки бе­ле­зи и свойст­ва на клет­ка­та – пла­нът за из­граж­да­не на ней­ни­те струк­ту­ри и за про­це­си­те, ко­и­то про­ти­чат в нея (функ­ци­и­те ѝ). ДНК е но­си­тел на на­след­стве­на­та ин­фор­ма­ция.
    

Клетките имат различни функ­ции, на­при­мер нерв­ни­те клет­ки мо­гат да про­веж­дат сиг­на­ли, мус­кул­ни­те – да се съ­кра­ща­ват, чер­ве­ни­те кръв­ни клет­ки свърз­ват и пре­на­сят кис­ло­род, кост­ни­те из­граж­дат кос­ти­те, слу­же­щи за опо­ра на тя­ло­то.

     След като нараснат достатъчно, повечето клетки се делят. От всяка възникват две нови дъщерни клетки. Преди деленето ДНК в ядрото се удвоява. Така се удвоява планът за белезите и свойствата на майчината клетка, който при деленето се предава на двете дъщерни клетки. В началото на деленето нишките, съдържащи ДНК, се превръщат в компактни структури.
    В резултат от деленето всяка от дъщерните клетки съдържа наследствените белези и свойства (наследствената информация) на майчината клетка.