Елин Пелин (1877 – 1949) е автор, известен с разказите си за българското село. От произведенията му за деца особено популярен е романът в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934).
Отчаяните родители
Бедните родители на Ян Бибиян, след като напразно търсиха сина си и разпитваха по всички околни села за него, съвсем се отчаяха. Отникъде нищо не чуха за своето дете, което, макар и лошо, сега им домиля страшно. Бащата стана мълчалив и замислен и постоянно въздишаше, а майката цял ден проливаше горчиви сълзи, безутешно хлипаше, целуваше и прегръщаше малкото му портретче и викаше:
– Моето мило, моето сладко детенце! Къде пропадна, къде се изгуби? Разбойници ли те грабнаха, или гладни зверове разкъсаха твоето крехко тяло? Милото чедо на мама, ти все пак не беше толкова лош, за да заслужиш такава тежка участ! Твоите очички светеха като слънца и пълнеха със светлина нашата тъмна къщица. Твоят смях ни караше да забравим бедността и да се радваме, като че ли сме най-богатите хора на света.
Бащата, като слушаше думите, които майката нареждаше една от друга по-жални, разплакваше се и сърцето му се късаше от мъка.
– Не, не! Все пак в него имаше нещо добро. Може би той щеше да се поправи, като порасне. Дете бе той и детински бяха неговите лудории. Ние искахме да бъде мъдър и тих като нас възрастните. Ах, ах, какво направихме с това момче!
Из „Ян Бибиян“, Елин Пелин
1. Каква представа за родителите на Ян Бибиян получавате от откъса? Подкрепете отговорите си с цитати.
2. Какво научавате за сина им Ян Бибиян?
3. Приемате ли разказаното за естествено, за правдиво, за възможно?
4. Обобщете как е показана действителността в текста.
В царството на злото
Ян Бибиян се стресна, като че се пробуди от сън. Наистина той помисли, че се пробужда и че насън му се е сторило, че лети. Но когато се огледа наоколо, той се видя върху гърба на Фют, който летеше със страшна сила надолу в някаква пропаст право към центъра на земята.
– Къде? – попита Ян Бибиян приятеля си, но Фют не каза нищо, а ускори своя бърз полет.
Скоро те се понесоха в едно обширно пространство, пълно със странна синя светлина, която излизаше на струи от всички страни. Ян Бибиян видя, че тая светлина иде от някакви чудни лампи и че тия чудни лампи не бяха друго, а очи на огромни вкаменени чудовища. Чуваше се шум като от съскане на хиляди змии и влечуги. Ян Бибиян се уплаши.
Из „Ян Бибиян“, Елин Пелин
1. Коя е темата на откъса от романа „Ян Бибиян“?
2. Къде се намират героите? Възможно ли е в действителност да се осъществи пътуване до центъра на планетата ни?
3. Посочете образите, които са фантастични.