Митовете, приказките, легендите, разказите… изобразяват по различен начин света и човека. В едни от тях се разказва за далечното минало, в други – за нашето настояще, а в трети – за бъдещето. Но във всички художествени текстове посредством словото (устно или писмено) светът е представен образно и има условен характер, т.е. възприема се като художествена измислица.
   В една част от художествените текстове изображението е реалистично – светът и човекът са представени такива, каквито съществуват в действителност. Показани са вярно, правдиво, независимо че случките и героите са измислени от автора и са плод на неговото въображение.
  В друга част от художествените текстове човекът и светът са изобразени по различен начин – като нещо нереално, невъзможно, необичайно, преувеличено, необикновено. Такова изображение се нарича фантастично, а създадените образи – фантастични.