Когато синът ни порасна, ожени се и ни доведе снаха. Тя обаче беше много мързелива.
    Един ден мъжът ми предложи да се престорим, че се караме кой да отиде на чешмата за вода. Така щяхме да видим дали снахата няма да се засрами и да ни отмени.
    Съгласих се и взех стомните, а мъжът ми започна да ги дърпа от ръцете ми. Каза ми, че вече съм стара и той ще донесе вода. Аз не пусках стомните и му се скарах, че това не е мъжка работа.
    Снахата само ни гледаше и накрая каза, че сме неразбрани хора. Можело единият да отиде за вода днес, а пък другият – утре. Присмя ни се, че за това не трябвало много ум.