Живели някога старец и старица заедно със своя син. Той се оженил и довел снаха, която била много мързелива. Чудели се възрастните хора какво да правят с нея.
    Наблизо живеела една умна съседка. Старите хора споделили с нея мъката си. Тя ги посъветвала да се престорят, че се карат кой да отиде за вода, та да видят какво ще стори снахата им. Казала им, че тя сигурно ще се засрами и ще започне да работи. Старите хора я послушали.
    На другия ден бабата взела стомните и тръгнала за вода. Мъжът скочил и ги задърпал от ръцете ѝ. Сърдито ѝ казал, че вече е стара и той ще отиде на чешмата. Жена му не пускала стомните и му отвърнала, че това не е мъжка работа.
В това време снахата ги наблюдавала и им се присмяла, че са неразбрани хора. Посъветвала ги единият да отиде за вода сега, а другият – утре. Казала им, че за това не се иска много ум.