Живели някога старец и старица заедно със своя син. Той се оженил и довел снаха, която била много мързелива.
Един ден се наобядвали и възрастната жена започнала да мие съдовете. В това време снахата си полегнала на леглото. Старецът гледал, гледал под вежди и не можел да се начуди. Скарал се престорено на жена си, че недовижда и не мие паниците хубаво. Но вместо да се засрами, снахата продължила да си лежи. Дори се присмяла на свекърва си, че ще заръча на сина им да ѝ купи очила. Мъчно им станало на старите хора, но си замълчали.
На другия ден дядото предложил на жена си да се престорят, че се карат кой да донесе вода от чешмата. Казал ѝ да вземе стомните, пък той щял да ги дърпа от ръцете є, за да види дали снахата този път няма да се засрами.
Старицата се съгласила и взела стомните, а дядото ги задърпал от ръцете ѝ. Сърдито ѝ казал, че вече е стара и той ще отиде на чешмата. Жена му не пускала стомните и му отвърнала, че това не е мъжка работа.
В това време снахата ги наблюдавала и им се присмяла, че са неразбрани хора. Посъветвала ги единият да отиде за вода сега, а другият – утре. Казала им, че за това не се иска много ум.