Аграрни дейности за отглеждане на плодове и зеленчуци

Дейностите, свързани с обработката на почвата, засяването, засаждането и отглеждането на култивирани (не диворастящи) растения, се наричат аграрни. Те могат да бъдат извършвани ръчно или с машини.

Условията за отглеждане на плодове и зеленчуци зависят от:

  • климатичните особености на района
  • вида на почвата
  • местоположението (изложението) на градината светлината, топлината, влажността на въздуха – на открито или в парник
  • годишните сезони, подходящи за засяване или засаждане
  • периодите на вегетацията (растежа и развитието) им.

Как се предпазват плодните дръвчета и ягодовите насаждения от ниските температури през зимата?

Аграрни дейности

Подготовката на почвата се извършва се обикновено през есента, след прибиране на реколтата или рано напролет. Градината се почиства от растителни отпадъци – изсъхнали листа, клонки, плевели.

Обработката на почвата е три вида: дълбока – извършва се ръчно с права лопата на дълбочина 20–30 см; плитка (окопаване) – извършва се с мотика на дълбочина 10–12 см; повърхностна (разрохкване и подравняване) с гребло на дълбочина 7–8 см. Чрез тази обработка в почвата се внасят: въздух, влага, хранителни вещества, почвата се „проветрява“ и подхранва чрез компостиране и наторяване, унищожават се плевелите.

Обеззаразяването на почвата има за цел да унищожи причинителите на болести в почвата чрез препарати или чрез попарване.

Подготовката на терена в зеленчуковата градина се извършва през пролетта. С мотика и маркери (колчета и канап) се оформят лехи и бразди, в които се засяват семената на растенията. Важен момент в аграрните дейности е и подборът на обеззаразени здрави и жизнеспособни семена (едри и дребни), луковици, клубени, корени, костилки и фиданки.

При сеитбата семената се засяват в почвата по определен начин и на определена дълбочина.

Дребните семена (чушки, домати, краставици, моркови и др.) се засяват повърхностно, като се разхвърлят равномерно в лехата; едрите семена (царевица, боб, тиква) се засяват в отделни ямки на дълбочина 10 – 15 сm. След сеитбата почвата може да се валира, за да се уплътни за по-лесно поникване на растенията.

При засаждането се различават: пикиране и разсаждане на разсад, засаждане на корени (ягода, малина), засаждане на луковици (лук, чесън), засаждане на клубени (картофи). В овощната градина се засаждат млади фиданки на плодни дървета.

С напояването на растенията в зеленчуковата или овощната градина се осигурява вода за почвата, чрез която те усвояват хранителните вещества. Ритъмът на напояване зависи от вида на растенията, климатичните условия, сезона, периодите на вегетация.

Защо през лятото се препоръчва напояването да се извършва по-късно вечер или рано сутрин?

През кой период на вегетация растенията се нуждаят от най-много вода и защо?

По време на вегетацията, зеленчуковите и плодовите култури се подлагат и на агротехнически дейности като: колтучене (премахване на излишни разклонения от стъблото), привързване, пензиране (прищипване на върха на растението за разклоняване на стъблото и увеличаване на плодните пъпки).

Наторяването на почвата в зеленчуковата и овощната градина є осигурява хранителни вещества, с което се увеличава плодородието. Използват се органични торове (оборски тор и компост), минерални торове (азот, фосфор, калий), бактериални торове (в лаборатории се произвеждат бактерии, които са способни да пренасят азота от въздуха в почвата) и др. Трябва да се знае, че прекомерната употреба на торовете и от двата вида е вредна както за растенията, така и за хората. Ето защо се определя т.нар. екологична торова норма. Тя представлява количеството тор (органичен или минерален), което е необходимо да се внесе в почвата на 1 декар. Това количество зависи от вида на почвата и съдържанието на азот, фосфор и калий в нея, вида на растението, етапа на вегетация и сезона.

Зеленчуковите и овощните насаждения страдат от болести и вредители. Те нанасят поражения върху всички части на растенията, а това забавя вегетацията, намаляват добивите и произведената продукция е с лошо качество.

Болестите се причиняват от микроорганизми – гъби, вируси, бактерии, които могат да се наблюдават само под микроскоп. Външно се изразяват по листата и стъблата им под формата на гниене, ръждив (главня, ръжда) или бял слой (мана), струпеи и др.

Вредителите са червеи, насекоми (колорадски бръмбър), гъсеници, листни въшки, които унищожават отделни части от растенията.

Плевелите също са вредители, които се развиват по-бързо от растението, отнемат му хранителните вещества и водата, увиват се около него и го „задушават“.

 

За борба с болестите и вредителите се използват химични и екологични начини.

Киселинният дъжд забавя растежа на земеделските култури, намалява добивите, може и да ги унищожи. Образува се от замърсяването на въздуха вследствие дейността на индустриалните предприятия. Замърсяването се пренася на големи разстояния и пада на земята чрез дъжда, снега или мъглата.

Вече зная

  • Кои са аграрните дейности в зеленчуковата и в овощната градина
  • Какво е торова норма
  • Кои са болестите и вредителите в градината

Аграрни дейности за отглеждане на плодове и зеленчуци

Дейностите, свързани с обработката на почвата, засяването, засаждането и отглеждането на култивирани (не диворастящи) растения, се наричат аграрни. Те могат да бъдат извършвани ръчно или с машини.

Условията за отглеждане на плодове и зеленчуци зависят от:

  • климатичните особености на района
  • вида на почвата
  • местоположението (изложението) на градината светлината, топлината, влажността на въздуха – на открито или в парник
  • годишните сезони, подходящи за засяване или засаждане
  • периодите на вегетацията (растежа и развитието) им.

Как се предпазват плодните дръвчета и ягодовите насаждения от ниските температури през зимата?

Аграрни дейности

Подготовката на почвата се извършва се обикновено през есента, след прибиране на реколтата или рано напролет. Градината се почиства от растителни отпадъци – изсъхнали листа, клонки, плевели.

Обработката на почвата е три вида: дълбока – извършва се ръчно с права лопата на дълбочина 20–30 см; плитка (окопаване) – извършва се с мотика на дълбочина 10–12 см; повърхностна (разрохкване и подравняване) с гребло на дълбочина 7–8 см. Чрез тази обработка в почвата се внасят: въздух, влага, хранителни вещества, почвата се „проветрява“ и подхранва чрез компостиране и наторяване, унищожават се плевелите.

Обеззаразяването на почвата има за цел да унищожи причинителите на болести в почвата чрез препарати или чрез попарване.

Подготовката на терена в зеленчуковата градина се извършва през пролетта. С мотика и маркери (колчета и канап) се оформят лехи и бразди, в които се засяват семената на растенията. Важен момент в аграрните дейности е и подборът на обеззаразени здрави и жизнеспособни семена (едри и дребни), луковици, клубени, корени, костилки и фиданки.

При сеитбата семената се засяват в почвата по определен начин и на определена дълбочина.

Дребните семена (чушки, домати, краставици, моркови и др.) се засяват повърхностно, като се разхвърлят равномерно в лехата; едрите семена (царевица, боб, тиква) се засяват в отделни ямки на дълбочина 10 – 15 сm. След сеитбата почвата може да се валира, за да се уплътни за по-лесно поникване на растенията.

При засаждането се различават: пикиране и разсаждане на разсад, засаждане на корени (ягода, малина), засаждане на луковици (лук, чесън), засаждане на клубени (картофи). В овощната градина се засаждат млади фиданки на плодни дървета.

С напояването на растенията в зеленчуковата или овощната градина се осигурява вода за почвата, чрез която те усвояват хранителните вещества. Ритъмът на напояване зависи от вида на растенията, климатичните условия, сезона, периодите на вегетация.

Защо през лятото се препоръчва напояването да се извършва по-късно вечер или рано сутрин?

През кой период на вегетация растенията се нуждаят от най-много вода и защо?

По време на вегетацията, зеленчуковите и плодовите култури се подлагат и на агротехнически дейности като: колтучене (премахване на излишни разклонения от стъблото), привързване, пензиране (прищипване на върха на растението за разклоняване на стъблото и увеличаване на плодните пъпки).

Наторяването на почвата в зеленчуковата и овощната градина є осигурява хранителни вещества, с което се увеличава плодородието. Използват се органични торове (оборски тор и компост), минерални торове (азот, фосфор, калий), бактериални торове (в лаборатории се произвеждат бактерии, които са способни да пренасят азота от въздуха в почвата) и др. Трябва да се знае, че прекомерната употреба на торовете и от двата вида е вредна както за растенията, така и за хората. Ето защо се определя т.нар. екологична торова норма. Тя представлява количеството тор (органичен или минерален), което е необходимо да се внесе в почвата на 1 декар. Това количество зависи от вида на почвата и съдържанието на азот, фосфор и калий в нея, вида на растението, етапа на вегетация и сезона.

Зеленчуковите и овощните насаждения страдат от болести и вредители. Те нанасят поражения върху всички части на растенията, а това забавя вегетацията, намаляват добивите и произведената продукция е с лошо качество.

Болестите се причиняват от микроорганизми – гъби, вируси, бактерии, които могат да се наблюдават само под микроскоп. Външно се изразяват по листата и стъблата им под формата на гниене, ръждив (главня, ръжда) или бял слой (мана), струпеи и др.

Вредителите са червеи, насекоми (колорадски бръмбър), гъсеници, листни въшки, които унищожават отделни части от растенията.

Плевелите също са вредители, които се развиват по-бързо от растението, отнемат му хранителните вещества и водата, увиват се около него и го „задушават“.

 

За борба с болестите и вредителите се използват химични и екологични начини.

Киселинният дъжд забавя растежа на земеделските култури, намалява добивите, може и да ги унищожи. Образува се от замърсяването на въздуха вследствие дейността на индустриалните предприятия. Замърсяването се пренася на големи разстояния и пада на земята чрез дъжда, снега или мъглата.

Вече зная

  • Кои са аграрните дейности в зеленчуковата и в овощната градина
  • Какво е торова норма
  • Кои са болестите и вредителите в градината