Науката география
Думата география произлиза от думите гео (земя) и графо (пиша) и означава описание на Земята. Географията ни запознава с природата на Земята, с хората, които я населяват, с техния живот и стопанска дейност. Тя изучава природни обекти (планини, реки, гори и др.) и обекти, създадени от човека – държави, селища, пътища и др. (фиг. 1).

   В древността географията описва познатите тогава земи и народи. Днес тя не само описва, но и обяснява изучаваните географски обекти. Географската информация се обработва с компютри и се изобразява на карти, представя се под формата на статистически данни и др. В този смисъл науката география има изключително важна роля за различни  сфери на стопанството и за всекидневието на хората.
   Развитието на географията като наука дължи много на Великите географски открития. Те са тези важни събития, които променят не само представите на европейците за света – те променят и самия свят. Европейците научават за  удивителната природа на далечни земи, за бита и културата на непознати народи. Благодарение на смелите експедиции се засилват връзките между различни части на света. Започва завладяване на нови земи, преселване към тях на големи групи хора, бързо развитие на търговията и производството.
   Науката география днес създава точна и вярна представа за света. Знанията, които дава, са полезни за живота и трудовата дейност на всеки човек. Те са необходими в борбата с природните бедствия, глада и бедността. Географската информация е важна при изграждането на селища, пътища, предприятия.

   Главните посоки на хоризонта са четири – север, юг, изток и запад (фиг. 2). Между главните посоки има и междинни посоки – североизток, югоизток, югозапад и северозапад. Те служат за по-точно определяне на търсената посока.
   Да се ориентирате, означава да определите местоположението си спрямо посоките на хоризонта. Има различни начини за ориентиране – по небесните тела, с помощта на компас, по карта или по местни признаци, с помощта на модерни GPS уреди.

   Географска карта. Тя е умалено и обобщено плоско изображение на земната повърхност, на което обектите са показани с условни знаци. Елементи на картата са мащабът и условните знаци.
   Географски глобус. Глобусът показва най-вярно кълбовидната форма на Земята. Той обаче е милиони пъти по-малък в сравнение с истинските размери на Земята. Затова на него са изобразени само най-големите и най-важните географски обекти.
   Глобусите и географските карти са покрити с условни линии, наречени паралели и меридиани. От тяхното пресичане се образува градусна мрежа (фиг. 3).

   На еднакво разстояние от двата полюса на Земята минава Екваторът. Бележи се с 0°. От двете му страни са  разположени паралелите. Всички точки на един и същи паралел са еднакво отдалечени от Екватора. Той разделя земното кълбо на две полукълба – Северно и Южно.
   От единия до другия полюс минават линиите на меридианите. Един от тях се нарича Гринуички (или Начален, 0°) меридиан. Продължението му от другата страна на земното кълбо е отбелязано със 180°. Гринуичкият меридиан и 180°-ият меридиан разделят земното кълбо на две полукълба – Западно и Източно.
   Разстоянието от Екватора (0°) до която и да е точка на север или на юг от него се нарича географска ширина (г. ш.). Тя може да бъде северна (с.ш.) или южна (ю.ш.).
   Разстоянието от Гринуичкия меридиан (0°) до която и да е точка на изток или на запад от него се нарича географска дължина (г.д.). Тя може да бъде източна дължина (и.д.) или западна дължина (з.д.).

   Земята е третата планета по отдалеченост от Слънцето (фиг. 4). Разстоянието до него е около 150 млн. км. Естествен спътник на Земята е Луната. От мястото на Земята в Слънчевата система зависи количеството светлина и топлина, което тя получава от Слънцето. Не е открит живот на планетите, които в сравнение със Земята са по-близо или по-далеч от Слънцето.

   Форма и големина на Земята. Формата на Земята е кълбовидна. Тя е леко сплесната при полюсите и леко издута около Екватора. Площта на Земята е 510 млн. кв. км, а обиколката по Екватора – 40 хил. км. Формата на Земята влияе върху количест вото слънчева светлина и топлина, което получават различни части на нейната повърхност. Върху издутата ѝ част (около Екватора) слънчевите лъчи падат почти отвесно. Затова там е горещо. Около полюсите слънчевите лъчи падат почти хоризонтално. Местата там получават най-малко топлина и затова е студено през цялата година.
   Движения на Земята. Земята се върти около оста си и едновременно с това обикаля около Слънцето (фиг. 5). Поради кълбовидната форма на Земята различни части на повърхността не се огряват еднакво от Слънцето. Редуването на деня и нощта, различната им продължителност и смяната на годишните сезони влияят върху природата на планетата и върху живота на всеки човек.

   На 21 март и на 23 септември слънчевите лъчи падат отвесно над Екватора. През март започва пролетта в Северното полукълбо и есента в Южното полукълбо. През септември е обратно – в Северното полукълбо започва есента, а в Южното – пролетта. На 21 юни слънчевите лъчи падат отвесно над Северната тропична окръжност. Тогава започва лятото в Северното полукълбо. На 21 декември слънчевите лъчи падат отвесно над Южната тропична окръжност. Тогава започва лятото в Южното полукълбо. Четирите сезона са противоположни по време в Северното и Южното полукълбо.

   Изградена е от обвивки, които се различават по разположение, обхват, състав и състояние на веществата в тях. Обвивките на Земята условно се делят на вътрешни и външни. Скалите, въздухът, водите, почвите и живите организми непрекъснато си взаимодействат. Водата от хидросферата прониква в скалите и почвите, а във вид на водни пари се съдържа и в атмосферата. Живите организ ми съдържат вода, а самите те са разпространени в останалите обвивки. Въздухът и водата пренасят почвени и скални частици. Така всички обвивки са свързани помежду си и взаимно си влияят (фиг. 7). Хората използват земните обвивки и техните блага – вода, въздух, почва, растения, животни, полезни изкопаеми, енергията на земните недра. Ето защо е необходимо хората добре да ги познават и да ги опазват.

   Релефът е съвкупност от неравностите на повърхността на сушата и на океанското дъно. Тези неравности се наричат форми на релефа. Различават се по начин на образуване, големина, височина и външен облик.
   Релефът се образува под действието на вътрешните и външните земни сили (процеси). Заедно те видоизменят или създават нови форми на релефа. Вътрешни сили са движенията на земната кора. Те причиняват издигане или потъване на земната повърхност, разкъсване или нагъване на земната кора. Външните сили променят релефа чрез разрушаване на скалите от водата, вятъра, температурата на въздуха и жизнената дейност на организмите.
   Релефът е изграден от различни видове скали – магмени, седиментни и метаморфни (фиг. 8а, б, в).

   Основните видове форми на релефа са: равнинни, изпъкнали и вдлъбнати. Равнинни форми са низините и равнините. Низините са високи до 200 м, а равнините – до 500 м. Изпъкналите форми са планините, хълмовете и платата (фиг. 9). Планините се издигат на височина над 600 м. Планини има както на сушата, така и на дъното на океаните и моретата. Хълмовете са по-малки и по-ниски от планините, достигат до 600 м надморска височина. Платата имат обширни заравнени високи части. Вдлъбнати форми са долините, котловините и депресиите. Долините имат продълговата форма, а котловините – плоско или неравно дъно, оградено от планини и хълмове. Депресиите са под морското равнище. На карта те се отбелязват със знак минус (–), например – 80 м.

   Полезни изкопаеми. Местата, където те се срещат, се наричат находища. Полезните изкопаеми са три групи. Изкопаеми горива са въглищата, нефтът и природният газ. Рудните изкопаеми съдържат метали. Такива са железните, медните и оловно-цинковите руди. Има и нерудни изкопаеми като диаманти, гипс, каолин и др. Полезните изкопаеми се използват в различни производства. За добив на метал се използват руди, съдържащи различни видове метали. За производство на цимент например се използва варовик. Мраморът и гранитът имат широко приложение в строителството. Изкопаемите горива (въглища, нефт, природен газ) са основни източници за получаване на електроенергия.

   Особеностите на всеки климатичен пояс определят до голяма степен начина на живот на хората и водещите стопански дейности.

   България се намира на север от Екватора и на изток от Гринуичкия меридиан. Тя е част от континента Европа, разположена е в неговата югоизточна част. На Балканския полуостров България се намира в североизточната му част. Територията ѝ е между 44°13' и 41°14' северна ширина, 22°21' и 28°37' източна дължина (фиг. 1, табл. 1). Разстоянието между най-западната и най-източната ѝ точка е 520 км, а между най-северната и най-южната – 330 км.

Таблица 1 Координати на най-крайните точки на България

   По-голяма част от територията на страната попада в умерения пояс, а най-южните ѝ части се намират на прехода към субтропичния пояс. Това географско положение определя разнообразието в природата – климата, почвите, растителния, животинския свят.
   За развитието на България важно значение има нейното кръстопътно географско положение. През територията ѝ  преминават най-важните пътища, свързващи Европа с Азия, Източното Средиземноморие и Персийския залив. Повечето от тях се пресичат в София, което прави нашата столица важен европейски транспортен възел (табл. 2). Чрез Черно море, проливите Босфора и Дарданелите нашата страна се свързва със Средиземно море и Световния океан.

 Табл. 2 Разстояния между София и столиците на някои европейски държави

   България е член на Европейския съюз (ЕС) и на НАТО. Въпреки отдалечеността си от силно развитите европейски страни тя има огромен принос за опазването на мира и стабилността в тази част на Европа.

  Държавните граници на България са се променяли многократно в резултат на различни исторически събития. Съвременните граници имат обща дължина 2245 км, от които над половината са сухоземни (табл. 3). Речните граници са 686 км, но само р. Дунав е плавателна. Морската граница е дълга 378 км.

 Табл. 3 Граници на България

   На север България граничи с Република Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Република Турция и Република Гърция, а на запад – с Република Северна Македония и Република Сърбия.

   Северната граница на България минава по река Дунав (от устието на р. Тимок до гр. Силистра), след което продължава по суша и достига до Черно море. По р. Дунав България осъществява връзки с много европейски страни. Реката протича през четири европейски столици (Виена, Братислава, Будапеща, Белград).
   Важно значение имат мостовете над реката при градовете Видин и Русе, при които има гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

   Границата с Черно море дава възможност за развитие на морския транспорт, а черноморското крайбрежие предоставя отлични условия за развитие на туризма. През черноморските пристанища се извършва голяма част от вноса и износа на страната. Най-големи са пристанищата Варна и Бургас.

   Границата с Турция започва на изток от устието на р. Резовска и достига на запад до р. Марица при ГКПП Капитан Андреево. Тя се пресича от важни шосета и жп линия. По тях се осъществяват превози на хора и стоки между Европа и Азия.

   Границата с Гърция започва от р. Марица и достига на запад до връх Тумба в планината Беласица. През българо-гръцката граница се осъществяват най-оживените връзки със Средиземноморието. По нея има няколко ГКПП.

   Границата със Северна Македония започва от връх Тумба и стига на север до връх Китка в Осоговската планина. Границата се пресича от шосета, електропроводи и газопровод, но все още няма изградена жп линия. Връзките с тази съседна държава се осъществяват най-често през ГКПП Гюешево.

   Границата със Сърбия започва от връх Китка и на север стига до устието на р. Тимок при вливането ѝ в река Дунав. При ГКПП Калотина границата се пресича от международния път и жп линията от Западна Европа през Белград и София за Истанбул.

С помощта на Google Еarth определете географските координати на избрани от вас населени места, разположени по границите на България.

Google Earth

Напишете в тетрадките си:

1. три стопански дейности, които са свързани с източната граница на България – Черно море. Подредете ги по значение.
2. две най-големи пристанища на:
   а) Черно море
   б) р. Дунав