Български език
за 2. клас

В началото на учебника се прави преговор на изученото в първи клас. Чрез темите за преговор и предвидения към тях учебен материал се припомня изученото за основните езикови единици в първи клас. Самостоятелната работа, с която завършва началният преговор, се състои от задачи с тестови характер, позволяващи на учителя да отчете входното равнище по български език на всяко дете. Ключът с верните отговори и примерен текст за предвидената диктовка са дадени в книгата за учителя на съответната страница.

В тази част учителят и учениците се опират на знанията и уменията за гласните и съгласните звукове, натрупани в първи клас. Акцентът в темите за гласните звукове е затвърдяване на знанията на учениците; особеностите им в изговарянето им; разграничаването на широки и тесни гласни; ролята им на сричкообразуващи; самостоятелната им употреба като думи в речта; носители на ударението в думата; смислоразличителната функция на ударението в речта; правописните и правоговорните особености на гласните. По-голямо внимание се отделя на начините за проверка при писане на гласните. Акцентът при узучаваане на съгласните звукове е върху промените на звучните съгласни в края и в средата на думите (пред беззвучни).

Учебното съдържание е представено по следния начин: анализ на конкретен езиков материал, извеждане съществените признаци на понятието, въвеждане на термина и работа върху определението за понятието, решаване на езикови задачи за прилагане на усвоените вече знания за понятието. Вниманието на учениците се насочва към правоговорната култура и умението да се ползва правописен и правоговорен речник. В обобщителния урок се систематизират познанията на децата за глагола в езиковия кът. След обобщителния урок е включена самостоятелна работа, съдържаща задачи с тестови характер и диктовка. Ключът с верните отговори и текстът за диктовката са дадени в книгата за учителя на съответната страница.

В началото учениците се въвеждат в същността на понятието, въвежда се терминът, работи се върху определението, открива се и се включва съществително име в чужда и собствена реч. Следва работа върху видовете съществителни имена. Целта е учениците да се запознаят с различните видове съществителни имена и да ги откриват в устната и писмената реч, да ги разпознават сред другите граматически понятия. Учениците се запознават и откриват рода на съществителното име на практическа основа чрез думите един, една, едно. В урока за съществително умалително име акцентът е върху употребата на тези съществителни в чужда и собствена реч, обогатяване на речника на учениците, експресивната функция на езиковата единица. Правописът и правоговорът на съществителните имена включва знания за съществителните собствени имена, както и на разликата в изговора и правописа на някои съществителни имена. Основното за изученото понятие е изведено в езиковия кът.

Прилагателното име се изучава в няколко поредни урока. В началото се извеждат съществените признаци на прилагателното име, въвежда се терминът, осмисля се определението, разкрива се връзката на прилагателното със съществителното име, употреба на прилагателното в речта. Следва затвърдяване на знанията за прилагателно име, уменията за подбор на прилагателни за точна и красива реч, правописни особености на прилагателните. Съгласуването на прилагателното име със съществителното име се разглежда с определена практическа насоченост. Учителят се опира на езиковия усет на учениците и вниманието се насочва към уместната употреба на прилагателните в речта и връзката им със съществителните. В темите за правопис и правоговор на прилагателното име се акцентира върху правописа на гласни и съгласни в прилагателни имена, упражняват се начините за проверка, усвоени при изучаване на гласните и съгласните, овладяват умения за правописна проверка. Обобщителният урок за прилагателно име е разработен в две страници.

Вниманието на учениците се насочва върху употребата на термините, осмислянето на граматическите признаци в определенията, правописните и пунктуационните особености на съобщителното и въпросителното изречение, уменията за вариантен словоред в изречението, интонационните особености на видовете изречения. Във всичките уроци водещо място заема самостоятелната работа на учениците, свързана със съставянето на словосъчетания и изречения по нагледна опора или по опорни думи, преобразуване на изречения от един вид в друг, пунктуационна и правописна редакция, довършване на изречения с подбор на адекватни езикови средства, включване на изречения в текст.

В края на учебника са отделени 5 страници за годишен преговор. Учителят сам преценява как да комбинира материала според възможностите на учениците. Налична е схема, която представя в едно синтезирано цяло езиковото познание, което са овладели учениците във втори клас, и отразява вътрешните връзки между отделните езикови единици. На всяка страница от годишния преговор е изведена основната информация, която се преговаря. Упражненията са комплексни, учениците работят самостоятелно, в групи или индивидуално. Самостоятелната работа, с която завършва годишният преговор, позволява на учителите да установят изходното ниво на учениците в края на втори клас. Ключът с верните отговори и текстът на диктовката са дадени в книгата за учителя на съответната страница.

В тази част от учебника вниманието на учителите е насочено към обучението в отделните специални часове, в които се формират комуникативноречеви умения чрез определена речева дейност – преразказване и съчиняване. Комуникативно-речевите умения на второкласниците се развиват чрез устно преразказване на чужд повествователен текст (приказки и разкази) и чрез самостоятелно съчиняване на различни видове текст (устно съчиняване на приказки; писмено съчиняване на съобщение, поздравителна картичка, описание). При разработка на темите авторският колектив се ръководи от същността на речевата дейност, която протича в 4 основни етапа: ориентировка, планиране, реализация и контрол.