Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небе, по-нежно от коприна –
това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
тъй както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.

Младен Исаев

Ой, тревице, ситна трева,
покрила си цяло поле,
само малко останало,
гдето расте божур цвете,
край него бяла ружа.

Българска народна песен