Българинът във възрожденския свят

Възраждането – същност и времева рамка

    Възраждането е културна епоха, която времево се разполага след Средновековието, започва развитието си в първите десетилетия на ХVIII век и приключва с Руско-турската война в края на XIX век (1878 г.). Много от изследователите на този период свързват началото му с появата на Паисиевата „История сла­вя­но­бъл­гар­ска“ през 1762 г., тъй като в това про­из­ве­де­ние най-ярко се открояват възрожденските ценности и идеали.

    Тази културна епоха носи името Възраждане, за­що­то се възражда интересът към стойностите, които обе­ди­ня­ват българите в единно цяло. Това са славното ис­то­ри­чес­ко минало; красотата на българския фол­клор; общият език, наследен от дедите; общата територия и религия; идеята за освобождение и нейните герои; българското самосъзнание.

    Общността, обединена от тези ценности, се нарича нация. През периода на Възраждането икономическото и културното развитие на страната са във възход. Поставя се началото на българската печатна книга, появяват се светските училища и читалищата, издават се учебници, вестници и списания, художествената литература намира своите разнообразни проявления, дългата и трудна борба за църковна независимост се увенчава с успех със съз­да­ва­не­то на Българската екзархия (1870 г., в Цариград), във възход е движението за национално освобождение.

Помислете:
1. Кога един народ се превръща в нация?
2. Сравнете ценностите през Възраждането със своите ценности днес. Кое преобладава – общото или различното – и защо?

Българинът преди Възраждането

    След падането на страната ни под османска власт в края на XIV век българите постепенно започват да свикват с чуждото владичество, да забравят кои са и какво е миналото им. В продължение на близо четири столетия десетки поколения се раждат и умират в робство, без да знаят друг начин на съществуване. Живеят затворено в рамките на населеното си място, не познават страната си и света. Нужни са им просветление и знание за свобода и национално достойнство, усещане за общност и сила. За да поискат да се развиват свободно обаче, българите трябва да осъзнаят, че са роби (роби не в историческия, а в условния смисъл на думата). Познание за тяхната същност, за идентичността им като народ им дава пръв Паисий, а след него още много будители.

Българинът във възрожденския свят

    През ХVIII век сънародниците ни постепенно започват да осъзнават себе си като общност със славна история и култура, с общ език, религия и територия и да се гордеят с българската си идентичност. Хората от двете възрожденски столетия все повече се отварят един към друг и към света, радват се на модерно светско образование у нас и дори в чужбина, развиват се икономически. Оформилото се национално самочувствие ги подтиква да потърсят и общ път към бъдещето. А залог за постигането на светло и хармонично бъдеще е освобождението от чуждото владичество. Затова свободата се превръща в най-голямата национална ценност и българинът във възрожденския свят започва активна дейност за нейното постигане.

    Темата за освобождението бавно и трудно, но сигурно, навлиза в обществения и в културния живот, във вестниците и списанията, в делника и празника на възрожденския българин, в неговата литература. В ху­до­жест­ве­ни­те текстове все повече звучат призиви за борба и се открояват примери за всеотдайност и саможертва в името на свободата.


„Български орел“ е първият български ин­фор­ма­ци­о­нен и общообразователен вест­ник. Излиза в Лайпцигр (далеч от бъл­гар­ска­та общност) в 3 броя и негов основател и редактор е Иван Богоров.

Две години след като спира издаването на този вестник, Иван Богоров започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго из­да­ва­ни­ят през Възраждането – цели 13 години.

Помислете:
1. Кои промени в материалния свят предпоставят промените в духовния свят на българина, в неговите ценности и мислене?
2. Каква е същността на Деня на народните будители? От какво са събуждали българския народ? Защо този празник се чества и в наши дни?
3. В кои прочетени произведения откривате художествено изображение на българина във възрожденския свят?
4. Какви са измеренията на свободата за съвременния човек от ХХI век?


    Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне! Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни ! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели... И за това българите имат свидетелства от много истории...

 

1. Към коя част от българите се обръща Паисий и защо?
2. Как и с каква цел хилендарският монах създава своето произведение?
3. Защо „История славянобългарска“ е ценна и трябва да се преписва, разпространява и пази?
4. Защо Паисий нарича срамуващите се от своя род и език „неразумни юроде“?
5. Какви аргументи представя Паисий на своите съотечественици, за да ги накара да се гордеят, че са българи?
6. Какви национални ценности утвърждава „История славянобългарска“?