Както знаете от пети клас, Слънцето, звездите, горящата свещ (фиг. 1) и други тела, нагрети до висока температура, са източници на светлина. Планетите, Луната и повечето тела около нас не излъчват собствена светлина. Ние ги виждаме, защото те отразяват слънчевата светлина. Ще продължим да изучаваме светлинните явления и тяхното приложение.

Светлината от Слънцето и звездите изминава огромно разстояние през празното космическо пространство и достига до нас.

Както знаете, светлината преминава през някои вещества: въздух, чиста вода, стъкло и други. Те се наричат прозрачни среди. Други вещества, като метали и дърво, не пропускат светлината през себе си. Те са непрозрачни за светлината.           Светлината се разпространява праволинейно (припомнете си и направете отново опита от фиг. 3). Праволинейното разпространение на светлината се онагледява със светлинни лъчи, които излизат от източника на светлина. Лъчите показват посоката, в която се разпространява светлината и се пренася светлинната енергия. Светлината от някои източници се разпространява във всички посоки (фиг. 1). Лазерите са източници на светлина, които излъчват насочено (фиг. 2в) – от тях излиза тесен сноп светлина, който можем да разглеждаме като отделен светлинен лъч. Малките прашинки във въздуха понякога правят пътя на слънчевите лъчи видим (фиг. 4).

В прозрачните среди скоростта на светлината е по-малка и зависи от вида на средата. Например във въздуха тя е почти колкото във вакуум, докато в диамант е значително по-малка (табл. 1). Прозрачните среди се характеризират с оптична плътност. За среда, в която скоростта на светлината е по-малка, казваме, че има по-голяма оптична плътност от среда, в която светлината се разпространява по-бързо. Например водата има поголяма оптична плътност от въздуха, защото във вода скоростта на светлината е по-малка, отколкото във въздуха (вж. табл. 1).