Обща характеристика на растенията
„Човек трябва да засади поне едно дърво през живота си.“
Съгласни ли сте с тази народна мъдрост?
Защо растенията са толкова важни за хората?
- изградени от еукаротни клетки
- произвеждат хранителни вещества за организмите с несамостойно хранене
- произвеждат кислород, необходим за дишането
- преобразуват слънчевата енергия в енергия на хранителните вещества
Царство Растения
Царство Растения включва около 500 000 вида растения, групирани в различни отдели. Растенията обитават водните басейни и сушата.
Растенията се изучават от науката ботаника. Отделни нейни клонове изследват устройството, жизнените процеси, разпространението, произхода и групирането на растенията.
Задача 1. Характеризирайте представителите на царство Растения, като опишете:
• типа на клетките, които ги изграждат
• броя на клетките в тялото им
• храненето
• начина на живот (прикрепен или активно подвижен)
Задача 2. Сравнете представителите на царство Растения с представителите на другите царства. Отговорете на въпросите:
• По какво си приличат представителите на царство Растения и царство Гъби?
• По какво си приличат представителите на царство Растения, царство Гъби и царство Животни?
• Кои са приликите между представителите на царство Протиста, царство Растения, царство Гъби и царство Животни?
Задача 3. Клетката е основна структурна и функционална единица на растенията. Растителните клетки са разнообразни по форма и размери в зависимост от положението им в тялото на растението и от функцията, която изпълняват. Наблюдавайте фиг. 1 и назовете задължителните и специфичните структури на растителните клетки.
Устройство на растителната клетка
Растителната клетка притежава структури, наречени органели. Те са постоянни образувания, които изпълняват определени функции (фиг. 1). Част от тях са задължителни за еукариотните клетки – клетъчна мембрана, цитоплазма с органели и ядро. Други са специфични структури, които ги отличават от клетките на останалите същинскоядрени организми – клетъчна стена, пластиди и растителни вакуоли. Те са възникнали във връзка със самостойното хранене и прикрепения начин на живот на растенията.
Задача 4. Прочете следната информация и отговорете на въпросите след нея.
Клетъчната стена е разположена върху клетъчната мембрана и обвива клетката отвън. Тя е изградена предимно от нишковидното вещество целулоза, придава формата на клетката, предпазва я от нараняване и обезводняване, пропуска светлина, но не и вещества. По нея има малки отворчета – пори, през които преминават вещества.
Растителните вакуоли са обвити с една мембрана и са изпълнени с клетъчен сок. Той съдържа вода, въглехидрати, киселини и багрила. Сочните плодове (портокал, диня, грозде) имат в клетките си големи вакуоли, пълни със сок. Багрилата във вакуолите оцветяват плодовете и цветовете в синьо, виолетово, червено.
• Каква е функцията на клетъчната стена?
• Защо при варенето на компоти от череши и вишни водата почервенява?
Задача 5. Прочете следната информация.
Пластидите са органели с две мембрани. Според функциите, които изпълняват, и багрилата, които съдържат, пластидите са хлоропласти, хромопласти и левкопласти (фиг. 2). Хлоропластите имат зелен цвят, който се дължи на багрилото хлорофил. Хлорофилът поглъща светлината при фотосинтезата. Хлоропласти има в клетките на зелените части на растенията. Хромопластите съдържат жълти и оранжеви багрила. Те придават различната багра на много цветове, плодове и на листата през есента. Левкопластите са безцветни пластиди, в които се натрупват резервни вещества: въглехидрати (предимно скорбяла), белтъци и мазнини. Левкопластите се намират в безцветните растителни части – корени и семена.
Пластиди (фиг. 2)
Задача 6. Пластидите могат да се превръщат едни в други. При слабо осветяване растенията са бледожълти, а на светло позеленяват. На какво се дължи пожълтяването на есенните листа, узряването на зелените чушки, домати и ябълки?
Задача 7. А. Припомнете си какво сте научили в 5. и 6 клас за основните жизнени процеси, които извършват растенията, като проучите следващата информация.
Движение. Движения извършват отделни растителни части – листа, цветове, стъбла и корени, тъй като растенията водят прикрепен начин на живот.
Храненето на растенията е самостойно чрез фотосинтеза.
Фотосинтезата е самостойно хранене, при което от неорганичните вещества (вода, минерални соли и въглероден диоксид) се изграждат хранителни вещества (въглехидрати, белтъци и мазнини). Процесът се извършва с участието на светлина при наличие на хлорофил.
В резултат от фотосинтезата растенията изграждат и натрупват хранителни вещества и отделят кислород в околната среда.
Дишането на растенията е кислородно. Растенията приемат кислород чрез устица, които се намират на повърхността на листата им.
Обмяната на газове при фотосинтезата, дишането и отделянето се извършва през устицата.
Отделянето на излишната вода, на кислорода от фотосинтезата и на въглеродния диоксид при дишането се извършва през устицата. Други непотребни вещества растенията натрупват в листата и се освобождават от тях чрез листопада.
Размножаването на растенията е полово и безполово (вегетативно и чрез спори).
Б. Отговорете на въпросите:
а) Как се нарича самостойното хранене на растенията? Какво е значението му за съществуването на живота на Земята?
б) Дишат ли растенията? Как се извършва обмяната на газовете кислород и въглероден диоксид? Сравнете газовата обмяна при фотосинтеза и при дишане.
в) Какви вещества отделят растенията? Какво е значението на листопада?
г) Кои са видовете размножаване на растенията
Растенията са многоклетъчни същинскоядрени организми, които се хранят самостойно и водят прикрепен начин на живот. Във връзка с това растителните клетки имат специфични структури – пластиди, растителни вакуоли и клетъчна стена.
За да знаете повече
От цветовете на маслодайната роза се извлича розово масло. То се съдържа във вакуолния сок на клетките. Българското розово масло е с много високо качество и е световноизвестно. Използва се в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост.
Пластидите могат да се превръщат едни в други. При слабо осветяване растенията са бледожълти. На светло те позеленяват поради превръщането на левкопластите в хлоропласти. Пожълтяването на есенните листа, узряването на зелените чушки, домати и ябълки се дължи на превръщането на хлоропластите в хромопласти. Обратният процес не е възможен.
При варенето на компоти от череши и вишни водата почервенява, тъй като вакуолите в клетките се спукват и сокът им обагря водата.