Едноклетъчните животни са голяма група организми, които се изучават от биологичната наука протозоология. Изучени са повече от 31 000 вида, групирани в няколко типа.

Кореноножките са едноклетъчни животни, повечето от които са свободно живеещи сладководни или морски обитатели. Някои живеят във влажна почва, а други са паразити в гръбначни животни и човека.

Представители на кореноножките са голи амеби, черупчести амеби, фораминифери и радиоларии (фиг. 1).

Голите амеби са просто устроени свободно живеещи и паразитни видове. Псевдоподите им се образуват на различни места на тялото и формата на клетката непрекъснато се променя.

Обикновената амеба е сладководен обитател на водоеми с тинесто дъно и гниеща растителност. Тялото ѝ достига до 0,5 mm, непрекъснато променя формата си и наподобява разливаща се капка. Амебата има множество дълги и широки псевдоподи, които се променят по размери и по място на образуване. Те служат за движение и за улавяне на храната (фиг. 2). Излишната вода и непотребните вещества се изнасят от клетката чрез съкратителна вакуола. Тя се свива и разпуска и така изтласква веществата през клетъчната мембрана.

Черупчестите амеби са сладководни и почвени обитатели. Черупката им е с един отвор. Тялото се разполага в черупката, а през отвора излизат различен брой псевдоподи. Черупчестите амеби се размножават чрез делене на две, като едната новополучена клетка излиза през отвора на черупката, след което около нея се образува нова черупка.

Фораминиферите са морски обитатели. Те са черупчести едноклетъчни животни, които водят свободен или прикрепен начин на живот. Черупката им е здрава, с разнообразна форма, с една или много камери. Псевдоподите се свързват помежду си и образуват мрежа около черупката. Цитоплазмата в тях непрекъснато се движи, псевдоподите се съкращават и удължават и улавят храната.

Камшичестите са едноклетъчни свободно живеещи и паразитни видове. Те са единични и колониални представители с разнообразна форма на тялото (фиг. 3).

Някои видове камшичести при различни условия се хранят или самостойно, или несамостойно. В зависимост от храненето им камшичестите едноклетъчни са обединени в две групи – растителни камшичести и животински камшичести.

Растителните камшичести включват едноклетъчни с 1 – 2 до 4 камшичета (фиг. 3). Те имат хлоропласти – органели, в които се намира зеленото багрило хлорофил. На светло растителните камшичести фотосинтезират като растенията.

 Животинските камшичести са предимно паразитни видове с едно или с много камшичета. Хлоропласти липсват и храненето е несамостойно. В много страни, най-вече в тропиците, хиляди хора страдат от болести, причинени от паразитни камшичести.

В устройството и в начина на живот на камшичестите се откриват белези на растения и на животни. Храненето на растителните камшичести доказва родствената връзка между растенията и животните. Вероятно фотосинтезиращите едноклетъчни са дали началото на съвременните растения, от една страна, и на животните, от друга.

Ресничестите са най-сложно устроените едноклетъчни животни. По-голямата част от тях са свободно живеещи морски, сладководни и почвени обитатели. Има и паразитни видове.

• Ресничките правят от 10 до 30 удара в секунда. Пътят, изминат от едноклетъчните за 1 секунда, е до 18 пъти по-голям от дължината на тялото.
• Черупките на измрели фораминифери се утаяват на различни места на океанското дъно и образуват огромни пластове от „глобигеринова тиня“. Тя заема площ, приблизително равна на 1/4 от площта на сушата.