Многообразие на едноклетъчните животни от царство Протиста
Разпознавате ли едноклетъчните еукариоти, представените чрез модели 1, 2, 3 и 4?
Едноклетъчните животни са голяма група организми, които се изучават от биологичната наука протозоология. Изучени са повече от 31 000 вида, групирани в няколко типа.
Кореноножките са едноклетъчни животни, повечето от които са свободно живеещи сладководни или морски обитатели. Някои живеят във влажна почва, а други са паразити в гръбначни животни и човека.
Кореноножките имат следните характерни белези:
• различни по форма и брой временни двигателни органели – псевдоподи (лъжливи крачка)
• външна обвивка – еластична цитоплазмена мембрана без допълнителни образувания върху нея или защитена в черупка
• променлива форма на тялото
• несамостойно хранене
• безполово размножаване чрез делене.
Представители на кореноножките са голи амеби, черупчести амеби, фораминифери и радиоларии (фиг. 1).
Кореноножки (фиг. 1)
Голите амеби са просто устроени свободно живеещи и паразитни видове. Псевдоподите им се образуват на различни места на тялото и формата на клетката непрекъснато се променя.
Обикновената амеба е сладководен обитател на водоеми с тинесто дъно и гниеща растителност. Тялото ѝ достига до 0,5 mm, непрекъснато променя формата си и наподобява разливаща се капка. Амебата има множество дълги и широки псевдоподи, които се променят по размери и по място на образуване. Те служат за движение и за улавяне на храната (фиг. 2). Излишната вода и непотребните вещества се изнасят от клетката чрез съкратителна вакуола. Тя се свива и разпуска и така изтласква веществата през клетъчната мембрана.
Черупчестите амеби са сладководни и почвени обитатели. Черупката им е с един отвор. Тялото се разполага в черупката, а през отвора излизат различен брой псевдоподи. Черупчестите амеби се размножават чрез делене на две, като едната новополучена клетка излиза през отвора на черупката, след което около нея се образува нова черупка.
Фораминиферите са морски обитатели. Те са черупчести едноклетъчни животни, които водят свободен или прикрепен начин на живот. Черупката им е здрава, с разнообразна форма, с една или много камери. Псевдоподите се свързват помежду си и образуват мрежа около черупката. Цитоплазмата в тях непрекъснато се движи, псевдоподите се съкращават и удължават и улавят храната.
Камшичестите са едноклетъчни свободно живеещи и паразитни видове. Те са единични и колониални представители с разнообразна форма на тялото (фиг. 3).
Камшичести едноклетъчни (фиг. 3)
Камшичестите имат следните характерни белези:
• двигателни органели камшичета, броят на които варира от 1 – 2 до 14 000
• силно променлива или постоянна форма
• самостойно или несамостойно хранене
• безполово размножаване чрез делене.
Някои видове камшичести при различни условия се хранят или самостойно, или несамостойно. В зависимост от храненето им камшичестите едноклетъчни са обединени в две групи – растителни камшичести и животински камшичести.
Растителните камшичести включват едноклетъчни с 1 – 2 до 4 камшичета (фиг. 3). Те имат хлоропласти – органели, в които се намира зеленото багрило хлорофил. На светло растителните камшичести фотосинтезират като растенията.
Еуглени
Зелената еуглена живее в малки сладководни водоеми, богати на хранителни вещества. Тялото ù има вретеновидна форма и еластична цитоплазмена мембрана. Еуглената се движи бързо, като се върти около надлъжната си ос и променя формата си. Зелената еуглена има смесено хранене. На светло тя се храни като растенията – самостойно, поради големия брой хлоропласти, чрез които фотосинтезира. На тъмно еуглената губи хлорофила си и се храни като животните – несамостойно, като приема хранителни вещества от водата. В предния край на клетката се намира червено-кафяво очно петно, което служи за ориентиране по посока на светлината. Зелената еуглена се размножава безполово чрез надлъжно делене на две.
Животинските камшичести са предимно паразитни видове с едно или с много камшичета. Хлоропласти липсват и храненето е несамостойно. В много страни, най-вече в тропиците, хиляди хора страдат от болести, причинени от паразитни камшичести.
В устройството и в начина на живот на камшичестите се откриват белези на растения и на животни. Храненето на растителните камшичести доказва родствената връзка между растенията и животните. Вероятно фотосинтезиращите едноклетъчни са дали началото на съвременните растения, от една страна, и на животните, от друга.
Ресничестите са най-сложно устроените едноклетъчни животни. По-голямата част от тях са свободно живеещи морски, сладководни и почвени обитатели. Има и паразитни видове.
Ресничестите имат следните характерни белези:
• двигателни органели – реснички
• плътна клетъчна мембрана, която придава на тялото почти постоянна форма
• несамостойно хранене
• клетъчна уста, клетъчна глътка и клетъчен анус
• предимно безполово размножаване.
Чехълче
Стентор
Стенторът е вид, който е представител на едноклетъчните ресничести животни. Той обитава застояли сладки води, богати на водна растителност.
Когато е прикрепен, клетъчното му тяло достига 1 – 2 mm и има форма на фуния, което е и причината да се нарича тръбач.
Кой и какъв е бил Стентор?
Стентор е "силно-гласовитият" герой в древтогръцката митология. Той е глашатаят на гърците по време на Троянската война. Омир описва гласа му „силен като гласа на петдесет други мъже. Стенор умира след като е победен от Хермес в състезание по надвикване.
За да знаете повече
- Ресничките правят от 10 до 30 удара в секунда. Пътят, изминат от едноклетъчните за 1 секунда, е до 18 пъти по-голям от дължината на тялото.
- Черупките на измрели фораминифери се утаяват на различни места на океанското дъно и образуват огромни пластове от „глобигеринова тиня“. Тя заема площ, приблизително равна на 1/4 от площта на сушата.