Как от множеството различни детайли се получава едно завършено изделие, което да функционира правилно? За да се получи изделието, детайлите трябва да бъдат съединени по подходящ начин с помощта на различни съединителни елементи. 

Неразглобяеми съединения са тези, при които детайлите не могат да се отделят един от друг, без това да наруши формата и свойствата им или да повреди съединителните елементи.

При разглобяемите съединения разделянето на детайлите е възможно, както и последващото им съединяване. Формата на детайлите и съединителните елементи не се променят.

При лепенето е особено важно да се познават лепилата и да се избере подходящото. Например за дървесина, пластмаса или метал. Някои лепила залепват за секунди, а други изискват по-дълго време.

Детайли могат да се съединяват чрез специално изработени прорези и отвори в комбинация със съединителни елементи – вложки. Такива съединения могат да се комбинират със залепване.

С винтове могат да се съединяват детайли от меки материали – дървесина или някои видове пластмаса. Пластмасовите корпуси на някои домакински уреди и играчки често са сглобени с винтове.

Въпреки че съединенията с винтове, а донякъде и тези с гвоздеи могат да се разглобяват, това не е желателно. Защо? Какво се получава след многократно сглобяване и разглобяване?

Болтовете служат за съединяване на твърди материали. Съединяването става с помощта на гайки, в които има отвор с резба. Тъй като и гайките се изработват от твърди материали, при завиване и развиване резбата им не се поврежда. Така съединението с винтове и гайки позволява многократно сглобяване и разглобяване.

При детайли от метал или достатъчно твърди материали отворите с резба могат да се направят непосредствено в детайла и тогава не са необходими гайки.