Духат ветровете.
Ронят се листа.
Птиците отлитат.
Идва есента.

Но запя звънливо
с медено гласче
друга пойна птица –
школското звънче.

Бий, звънче. Събирай ново детство
със гласа си – майчински и строг.
Всичко се повтаря по вълшебство.
И започва новият урок.

Всичко се повтаря по вълшебство.
Пъстри черги есента тъче.
И се вслушва българското детство
в ясното училищно звънче.

Занемяват в есенна омая
златен изгрев, златна равнина.
И в една огромна класна стая
се превръща цялата страна.

Мъдрата си книга тя разтваря –
планини, реки и лесове.
Светъл път се ширва – от буквара
до космическите светове.

Птица вдън сърцето ми свирука.
Стих до стих се сливат в песента.
Бий, звънче, споявай труд с наука,
делото с безкрайната мечта.

Георги Струмски