Дневникът на един дръндьо 

В часа по здравно образование сестра Паула ни обясни, че започваме нова серия уроци – за родителството. Да си баща или майка, било голяма отговорност и сега сме щели да научим, че грижите за едно бебе не са шега работа. После тя извади кора с яйца и каза на всеки от нас да вземе по едно от тях и да го върне в училище на другия ден. Изискването беше да върнем яйцето в безупречен вид, без нито една пукнатина. Не знам какво общо има кокошото яйце с бебето, но това е една от онези ситуации, в които се чудя дали няма да получа по-добро образование, ако нашите ме прехвърлят в частно училище.
След това сестра Паула съобщи, че упражнението с яйцето е важно за оценката ни. Когато спомена оценка, доста се разтревожих. Вече се провалих по алгебра, хич не ми трябва да ме скъсат и по здравно образование.
Осъзнах, че трябва да опазя яйцето си непокътнато. Другите момчета май не се тревожеха особено за СВОИТЕ оценки, ако съдя по това какво се случи след края на часа. Чух, че чистачът прекарал целия следобед в чистене на жълтъци от шкафчетата… Когато се прибрах вчера, сложих яйцето в чекмеджето с чорапите си, но после осъзнах, че там няма да е в безопасност. Затова реших да оставя яйцето на видно място... Сложих го на втория рафт в хладилника. Но когато тази сутрин отворих, за да си взема яйцето, то не беше на мястото си. Паникьосах се и попитах мама дали е виждала яйцето. Отвърна ми, че тя го е взела и именно с него ми приготвя закуската. Изведнъж стомахът ми се сви. Разбрах, че ако не мога да се грижа двайсет и четири часа за едно яйце, определено не ставам за родител.