Магаре и кон

МАГАРЕ И КОН 
Магарето и конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гърба му били натоварени два чувала жито, а охраненият кон препускал празен и бодро цвилел.
– Ох! – изпъшкало магарето. – Колко много тежат пустите му чували! Задъхвам се. Ако падна – ще умра. Моля ти се, конче, помогни ми! Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб.
Но конят си правел оглушки и пет пари не давал за своя претоварен другар.
На едно каменисто място магарето се препънало, строполило се на земята и издъхнало под чувалите. Тогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред. Конят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извил глава към магарето и рекъл:
– Ех, братко, ако бях послушал молбата ти, сега щях да нося само един чувал жито.
И захванал да преплита краката си.
                                                                                                    Ангел Каралийчев