Древен Рим възниква на Италийския полуостров по долното течение на р.Тибър в областта Лациум. Земята там е хълмиста и плодородна. Удобна е за земеделие и животновъдство. Климатът е умерен и се отличава с горещи лета и дъждовни зими. Важна роля в живота на Лациум играе морският бряг. Там търговци от различни страни докарват стоки с кораби и ги обменят помежду си.

Италийският полуостров се населява от различни народи. Един от тях са латините, част от които са и римляните. Там живеят още етруските, които създават високоразвита култура. Елини обитават гръцките колонии по южните брегове на полуострова, както и остров Сицилия.

Древните историци разказват, че Рим е основан през 753 г. пр.Хр. Негови създатели са няколко племенни общности. Чрез създаването на града те търсят по-добра защита от нападенията на съседите си. Територията на града обхваща седем хълма. Според легендите негов основател е Ромул. Той е и първият римски цар. Ромул създава законите и урежда управлението на държавата. Той установява почитането на най-важните божества.

Епохата, в която Рим се управлява от царе, се нарича царски период. Известни са имената на седем от тях. Властта им е ограничена от съвет на родовите старейшини, наречен Сенат. Царете ръководят войската и имат по-голяма власт по време на война. Основните държавни решения те вземат заедно със Сената. Важна роля в управлението имат членовете на знатни родове. Само те могат да заемат държавни постове, да бъдат жреци и да притежават обработваеми земи.

През Рим минават много пътища, а в устието на Тибър има удобно пристанище. Това спомага за развитието на търговията, от която градът забогатява. Римските царе водят често завоевателни войни срещу латините и близките им племена. В резултат на тях територията на държавата нараства. Значението на Рим в Лациум се увеличава. Населението нараства, като в града се стичат хора от различни части на Италийския полуостров.
Рим се утвърждава като силен и богат град. В центъра му се намира хълмът Капитолий. На него се издигат храмове на най-важните божества. Там е построена и здрава крепост. В нея населението намира защита по време на война и чужди нашествия. В подножието му се разполага централният градски площад – форумът.

Последният римски цар, Тарквиний Горди, е алчен и жесток човек. Той нарушава законите и ограбва поданиците си. Тарквиний води дълги неуспешни войни. Те изтощават населението на града и настройват всички срещу него. През 509 г. пр.Хр. римляните, начело с Луций Брут, въстават и прогонват владетеля. Те премахват царската власт. Установено е управление, в което властта е изборна, а не наследствена. Това управление наричат република, т.е. общо дело.

Общоприетата днес дата на основаването на Древен Рим (21 април 753 г. пр.Хр.) е посочена най-рано от римския историк Марк Теренций Варон. Той пръв изчислява, че градът е основан 22 години след първите олимпийски игри в Елада. Те се провеждат през 776 г. пр.Хр. Така се получава годината 753 пр.Хр. (22-рата година след първата олимпиада започва през есента на 754 г. и завършва през лятото на 753 г. пр.Хр.).