В миналото произходът на човечеството е бил обясняван със сътворението на първите хора от боговете. През ХІХ  в. английският учен Чарлз Дарвин създава теорията за произхода и развитието на живите организми по пътя на еволюцията. Той доказва, че човекът произлиза от древни човекоподобни маймуни.
Предполага се, че обособяването на предшествениците на човека от маймуните е настъпило преди милиони години.

Най-важното различие между хората и човекоподобните маймуни е значително увеличеният обем на човешкия мозък. Той е основна предпоставка за появата на разума. Човек осмисля околната действителност, поставя си цели и предприема действия за тяхното осъществяване. Това го отличава от другите живи същества на Земята. Доказателство за възникването на разума е изработването и използването на различни оръдия на труда. В хода на всекидневната си борба за съществуване хората се нуждаят от обмен на информация, от предаване на натрупания опит от поколение на поколение. Това довежда до възникването на речта, която е присъща само на хората. Разумът и речта се усъвършенстват постепенно. Това става с усложняването на трудовата дейност на хората. От значение за това е и развитието на различни други дейности в човешкото общество.

Човешкият род се развива и усъвършенства бавно и постепенно. Този процес се нарича еволюция и е продължил няколко милиона години. Най-старите останки от скелети на древни хора са открити в Източна Африка. Предполага се, че преди около 2,5 млн. години там се появява т.нар. сръчен човек, който пръв използва каменни оръдия на труда. Той вече е умеел да ходи изправен на два крака, а преди около 1,5 млн. години се разселва извън Африка, в Азия и Европа. Човекът от съвременен тип се появява много по-късно – едва преди около 45 000 години. С неговата поява завършва еволюцията на човешкия род.

Това е най-древната и най-дългата епоха – започва с появата на човека преди около 2,5 млн. години, а краят ѝ настъпва едва около Х хил. пр.Хр. За живота на ранните хора свидетелстват останките от тяхната дейност: груби каменни брадви, ножове, върхове на копия, предмети от кост или рог. По онова време голяма част от Земята е покрита със сняг и лед. Въпреки неблагоприятните природни условия човешкият род успява постепенно да се разсели по всички континенти. За неговото оцеляване голяма роля изиграва ранното използване на огъня за отопление, приготвяне на храна и отблъскване на опасни диви зверове.

Тогавашните хора живеят най-често в естествени пещери (затова ги наричаме пещерни хора). Прехранват се чрез лов на диви животни: мамути, бизони, елени и всякакви други сухоземни и водни животни и птици. Събират също диворастящи плодове, корени, треви и гъби. Ефективността на лова се повишава към края на старокаменната епоха, когато са изобретени лъкът и стрелата. По това време помощник на хората в лова става първото опитомено животно – кучето. За облекло и завивки им служат животинските кожи. Изобщо хората използват създаденото от природата, като го приспособяват за своите нужди.