В началото на 20. век всекидневният живот на българите се променил под влияние на новостите в Европа. Населението в градовете нараствало. Голяма част от хората още живеели в селата. Край София през 1900 г. била построена първата електроцентрала. Електричеството служело за осветление, за задвижване на трамваи и за работата на битовите уреди. Хората вече се свързвали помежду си с телефони.
   Напредъкът на българското общество в началото на 20. век се дължал на инициативните и отговорни личности от всички народности, живеещи в страната. През 1943 г., когато в Европа се водела Втората световна война, българското общество защитило своите евреи. То не допуснало по искане на Германия те да бъдат изведени от България и да загинат.

   През 1944 г. в България настъпила голяма промяна. Управлението взела Комунистическата партия. След две години България била обявена за народна република. Приета била нова конституция. Гражданските права били ограничени, а на много хора държавата отнела това, което имали.
   В продължение на 45 години Комунистическата партия насочвала усилията на обществото към строителство на заводи, пътища, училища и жилища. Градското население станало по-многобройно от селското. В градовете хората намирали работа, по-добро образование и развлечения. Създадена била българската телевизия. В домовете на българите навлезли много нови уреди за бита - телевизори, електрически печки, хладилници, перални машини. Всекидневният живот на хората се подобрявал, но все още изоставал в сравнение с развитите европейски държави.

   До началото на 20. век хората се движели пеш, с каруци и файтони. Европейското влияние се виждало в обзавеждането на домовете на богатите и в тяхното облекло. Новите пътища, железопътни линии и първите автомобили позволили бързото придвижване на големи разстояния.
   Хората в градовете се забавлявали с гледане на филми в киносалони, музикални забави под звуците на грамофон или слушане на радио.