Според Берлинския договор Княжество България имало задължения към Османската империя. За да се развива като свободна държава, България не можела дълго време да ги изпълнява. В началото на 20. век българският владетел княз Фердинанд и правителството решили да премахнат всички ограничения и задължения към султана.
   На 22 септември 1908 г. в подножието на историческия хълм Царевец във Велико Търново княз Фердинанд обявил България за независимо царство. Владетелят се провъзгласил за цар. Така България станала независима държава, равнопоставена с другите държави в Европа. Обществото възторжено подкрепило патриотичното дело. Успехът накарал българите да вярват, че наближава часът на пълното обединение.

   През 1903 г. българите под властта на султана в Македония и Тракия обявили Илинденско-Преображенското въстание. Османската власт жестоко го потушила. Неговият неуспех показал, че обединението можело да се постигне само с намесата на българската държава и нейната войска.
   През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявили война на Османската империя, наречена Първа Балканска война. Македония и Тракия били освободени. Но тогава между съюзените държави възникнали противоречия за разпределението на освободените земи в Македония. Избухнала Втората Балканска война. В нея България се оказала обградена от врагове и загубила войната. Много българи останали в пределите на съседните държави. Надеждите за национално обединение не се сбъднали. За да ги постигне, България участвала и в Първата световна война, но без успех.

Потърси информация и изготви презентация за генерал Владимир Вазов - герой от войните за обединение на българския народ.