Подписаният на 3 март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор сложил край на османското господство. Българската държава била възстановена. Голяма част от териториите на Балканския полуостров, населени с българи, били включени в нея.
   Само след няколко месеца силните европейски държави подписали Берлинския договор. Той разделил земите на Санстефанска България на няколко части: Княжество България (между р. Дунав и Стара планина и Софийско), Източна Румелия (на юг от Стара планина), Македония и части от Тракия, останали под властта на султана. Княжеството било свободна българска държава.
   След 1878 г. българското общество вярвало, че ще се обедини в границите, очертани в Сан Стефано.

За осъществяването на обединението българите трябвало да изградят силна държава, която да приобщи разпокъсаните български земи.

   С общите усилия на руси и българи започнало възстановяването на българската държава. През Възраждането българското общество натрупало опит в организирането на църкви, училища и читалища. Това помогнало да се изградят и органите за управление на държавата.
   В началото на 1879 г., за да изработи основния закон на Княжеството, в старата столица Велико Търново било свикано Учредително народно събрание. В него участвали избрани от българския народ представители. На 16 април те одобрили основния закон на княжеството - Търновската конституция. Тя определила как ще се управлява държавата, какви права и задължения ще имат българските граждани. София била определена за столица на Княжество България.
   На 17 април 1879 г. след приемането на конституцията представителите на народа избрали първия български княз след Освобождението - Александър Първи Батенберг.

♦ Потърси информация колко били представителите на народа в Учредителното събрание.
♦ Открий какъв бил произходът на първия български княз след Освобождението.