Първи останки от праисторически човек били открити през 1856 г. в долината Неандертал в Германия. Местен учител се досетил, че те са голяма ценност и публикувал новината. Останките предизвикали голямо внимание от страна на археолозите и били първото доказателство в полза на Дарвиновата теория. Човекът, на когото принадлежели, бил наречен Хомо неандерталенсис, т.е. неандерталец.

Скоро след това във Франция били открити нови кости. Откритието принадлежало на Луи Ларте и се състояло от скелетите на четири възрастни индивида и едно дете. Ларте нарекъл открития човешки вид кроманьонец, по името на малката пещера, където открил костите – Кро Маньон.

През 1891 г. холандският геолог Йожен Дюбоа открил на остров Ява останки от същество, което според него било „между хората и маймуните“. Нарекъл го явански човек, или Питекантропус еректус. Дълги години учените спорили дали костите са от праисторически човек или просто от гибон, но накрая надделяло мнениетv на откривателя му – това били кости на Хомо еректус, или изправен човек.

През 1924 г. миньори от Южна Африка открили череп на древно същество и го предали на австралийския учен Реймънд Дарт, който работел в страната. Той разбрал, че това са най-древните от всички открити кости – на повече от 3 милиона години. Нарекъл съществото африкански австралопитек. Това откритие доказало предположението на Дарвин, че хората са се появили първо в Африка.

Най-късно били открити следите на Хомо хабилис. 3аслугата за това била на английския археолог Луис Лики. През 1959 г. той открил в каньона Олдувей в Танзания кости на същество, което не можело да се приравни към досега познатите. Край костите имало множество обработени камъни, затова Лики го нарекъл сръчен човек.