Миналото на днешна България. Начален преговор

Държавност

Траките, най-старото население по българските земи, не успели да изградят трайна държава, но оставили богата култура.
България била създадена от хан Аспарух през 681 година. Тя обединила славяни и прабългари в борбата им срещу Византия. При княз Борис I през 864 г. българите се покръстили и станали част от християнска Европа. Средновековна България достигнала своето най-голямо могъщество при царете Симеон и Иван Асен II.
В края на XIV век османските турци завладели българското царство. През петте века чуждо владичество българите вдигали въстания и бунтове, а през XIX в. започнали организирана борба за освобождение. След успешната Руско-турска война от 1878 г. българската държава била възстановена. Но много територии, населени с българи, останали извън нейните предели. През XX век България водила няколко войни за национално обединение.
  1. Опишете по картата в атласа земите, където възникнала българската държава. Какви са днешните ѝ граници. Посочете българските столици Плиска, Преслав, Търново, Охрид и София.
  2. Как царете Симеон и Иван Асен II успели да направят България най-силна на Балканите?
  3. Разкажете за някои от славните битки, които българите водили през своята дълга история.
  4. Дайте примери за личности, оставили трайна следа в българската история.

Общество и всекидневие

Обществените групи, както и техните права и задължения, се променяли през вековете. В България преобладавало селското население. След покръстването възникнала групата на свещениците, която обслужвала Църквата и подкрепяла владетеля в управлението. Важна роля през Средновековието играели болярите – знатните хора от обкръжението на владетеля. След османското нашествие тази група постепенно изчезнала.
През XIX век се увеличил броят на търговците и занаятчиите, които забогатели и активно участвали в борбите за национално освобождение. Тогава настъпили най-бързите промени в ежедневието на българите чрез проникналите от Европа нововъведения.
  1. Защо ролята на болярите в средновековна България била толкова голяма?
  2. Как българите се съхранили като народ, въпреки липсата на държава през петте столетия османска власт?
  3. Какви промени настъпили в живота на възрожденските българи в резултат на европейското влияние?

Религия

Решението на княз Борис I да покръсти българите имало важно значение. Новата религия обединила на рода. Православната църква се пре върнала в опора на владетеля. Процъфтяла книжнината и културата. В годините на османското владичество Църквата, манастирите и семейството били опора на българския народ. Но официалната религия в Османската империя бил ислямът. В огром ната държава съжителствали католици, православни, мþсþлмани, евреи, армен ци. Между тях се осъществили културни влияния, но възникнали и противоречия. След успешна борба срещу гръцкото духовенство била възстановена самостоятелната Българска църква през 1870 г. Днес тя е патриаршия.
  1. Какво е историческото значение на покръстването на българите?
  2. В кои области са големите постижения на българската култура през Златния век?
  3. Защо възрожденските българи започнали борба за самостоятелна Българска църква?

Културно наследство

Много народи оставили следи по нашите земи. От траките сме наследили умението да отглеждаме лозя и коне и да правим вино. От прабългарите – управленския опит, държавното устройство, както и занаятите, свързани с обработването на кожи, метал и камък. С помощта на славянската азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий, християнската проповед станала разбираема за българите. Чрез нея византийската култура била усвоена и предадена на останалите православни славянски народи. Османските турци донесли на Балканите своята религия и начин на живот. Те пренесли маслодайната роза, с производството на която и днес се слави нашата страна.

1. Посочете примери за наследството на:
– траките;
– прабългарите;
– Златния век;
– Българското възраждане.
2. Избройте забележителностите в нашата столица София.
3. Потърсете информация за намиращия се най-близо до вашето населено място исторически паметник – старинен град, манастир, църква или друга забележителност.

1. Миналото на днешна България.
Начален преговор

Държавност

Траките, най-старото население по българските земи, не успели да изградят трайна държава, но оставили богата култура.
България била създадена от хан Аспарух през 681 година. Тя обединила славяни и прабългари в борбата им срещу Византия. При княз Борис I през 864 г. българите се покръстили и станали част от християнска Европа. Средновековна България достигнала своето най-голямо могъщество при царете Симеон и Иван Асен II.
В края на XIV век османските турци завладели българското царство. През петте века чуждо владичество българите вдигали въстания и бунтове, а през XIX в. започнали организирана борба за освобождение. След успешната Руско-турска война от 1878 г. българската държава била възстановена. Но много територии, населени с българи, останали извън нейните предели. През XX век България водила няколко войни за национално обединение.
  1. Опишете по картата в атласа земите, където възникнала българската държава. Какви са днешните ѝ граници. Посочете българските столици Плиска, Преслав, Търново, Охрид и София.
  2. Как царете Симеон и Иван Асен II успели да направят България най-силна на Балканите?
  3. Разкажете за някои от славните битки, които българите водили през своята дълга история.
  4. Дайте примери за личности, оставили трайна следа в българската история.

Общество и всекидневие

Обществените групи, както и техните права и задължения, се променяли през вековете. В България преобладавало селското население. След покръстването възникнала групата на свещениците, която обслужвала Църквата и подкрепяла владетеля в управлението. Важна роля през Средновековието играели болярите – знатните хора от обкръжението на владетеля. След османското нашествие тази група постепенно изчезнала.
През XIX век се увеличил броят на търговците и занаятчиите, които забогатели и активно участвали в борбите за национално освобождение. Тогава настъпили най-бързите промени в ежедневието на българите чрез проникналите от Европа нововъведения.
  1. Защо ролята на болярите в средновековна България била толкова голяма?
  2. Как българите се съхранили като народ, въпреки липсата на държава през петте столетия османска власт?
  3. Какви промени настъпили в живота на възрожденските българи в резултат на европейското влияние?

Религия

Решението на княз Борис I да покръсти българите имало важно значение. Новата религия обединила на рода. Православната църква се пре върнала в опора на владетеля. Процъфтяла книжнината и културата. В годините на османското владичество Църквата, манастирите и семейството били опора на българския народ. Но официалната религия в Османската империя бил ислямът. В огром ната държава съжителствали католици, православни, мþсþлмани, евреи, армен ци. Между тях се осъществили културни влияния, но възникнали и противоречия. След успешна борба срещу гръцкото духовенство била възстановена самостоятелната Българска църква през 1870 г. Днес тя е патриаршия.
  1. Какво е историческото значение на покръстването на българите?
  2. В кои области са големите постижения на българската култура през Златния век?
  3. Защо възрожденските българи започнали борба за самостоятелна Българска църква?

Културно наследство

Много народи оставили следи по нашите земи. От траките сме наследили умението да отглеждаме лозя и коне и да правим вино. От прабългарите – управленския опит, държавното устройство, както и занаятите, свързани с обработването на кожи, метал и камък. С помощта на славянската азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий, християнската проповед станала разбираема за българите. Чрез нея византийската култура била усвоена и предадена на останалите православни славянски народи. Османските турци донесли на Балканите своята религия и начин на живот. Те пренесли маслодайната роза, с производството на която и днес се слави нашата страна.

1. Посочете примери за наследството на:
– траките;
– прабългарите;
– Златния век;
– Българското възраждане.
2. Избройте забележителностите в нашата столица София.
3. Потърсете информация за намиращия се най-близо до вашето населено място исторически паметник – старинен град, манастир, църква или друга забележителност.