Ято лебеди

    Живели някога един мъж и една жена. Те си имали дъщеричка Машенка и момченце Иванчо. Веднъж бащата и майката се наканили да идат в града и рекли на Машенка:
     –  Щерко, пази братчето си. А ние от пазара ще донесем армагани за двамата.
    Бащата и майката заминали, а Машка сложила братчето си на тревата и се затекла на улицата да играе.
    Не знам откъде долетели птици лебеди, спуснали се към земята и отнесли малкия Иванчо. Машка се върнала и що да види – братчето ѝ го няма.
    Изохкала тя, втурнала се насам-натам. Иванчо не се виждал никъде.
Изскочила Маша на равната поляна и далеко някъде съзряла големи птици, които бързо потънали в далечината.
    Досетила се девойката, че тези птици са отнесли братчето ѝ. Затуй се втурнала да ги настигне.
    Тичала, тичала, най-сетне стигнала до една пещ насред гората и ѝ рекла:
    –  Пещице, пещице, можеш ли да ми кажеш къде отлетяха лебедите?
    –  Най-напред ме подклади със сухи дръвца, тогава ще ти кажа! – отговорила пещта.
    Маша на бърза ръка напалила пещта, тя ѝ показала накъде са отминали лебедите.
    Затекла се Маша още по-нататък. Стигнала до едно ябълково дърво, цялото натегнало с румени ябълки.
     –  Ябълчице, моля ти се, кажи ми къде литнаха лебедите?
     –  Потръскай ми клончетата – да паднат ябълките.
    Маша се заловила да тръска клончетата и те, щом олекнали, захванали да трепкат с листата си и показали накъде са отлетели лебедите.
    Затичало момичето по-нататък и стигнало до една млечна речица, зашумена с върбова горичка.
     –  Млечна речице, можеш ли ми каза накъде отлетяха лебедите?
     –  В мен падна един камък – отвърнала речицата, – той пречи млякото ми да тече надолу. Махни камъка.
    Машка преместила големия камък.
    Млякото потекло и реката ѝ показала накъде са отишли лебедите.
    Тичала Маша, тичала, достигнала до голямата гора. Изправила се накрай гората и не знаела накъде да върви. По едно време съзряла под съседния пън стар таралеж.
    –  Ежко Бежко, не си ли видял накъде отлетяха лебедите?
    Таралежът отговорил:
    –  Накъдето аз се поклатя – нататък тръгвай и ти!
    Свил се той на кълбенце и се заклатушкал между дърветата. Доклатил се до къщурка, която седяла на кокоши крак. Погледнала Машка – Баба Яга нещо преде. А Иванчо играел със златни ябълки.
    Доближила се Маша тихичко до къщур ата, грабнала братчето си и хукнала към къщи.
    Подир малко Баба Яга плеснала с ръце: няма го момчето! Извикала лебедовото ято:
    –  По-скоро, мои лебеди, догонете побегналите!
    А Маша носела братчето си и краката под себе си не усещала. По едно време видяла, че лебедовото ято наближава. Стигнала до млечната рекичка.
    –  Речице, миличка – помолила се Машка, – скрий ни!
    Речицата бързо ги скрила в гъстия върбалак.
    А птиците над нея прелетели и не я видели.
     Машка пак се втурнала да бяга.
     А лебедите извили главите си, съзрели я и отново се върнали назад. Тогава Машка затичала към ябълковото дръвче.
     – Ябълчице, миличка, скрий ме!
    Ябълката я закрила с листата си. Лебедите не видели Машка и братчето ѝ и отминали.
    Машка излязла изпод ябълката, благодарила на дръвчето и пак се втурнала да бяга.
    Тичала тя, носила братчето си и наближила до къщи. За нещастие, лебедите отново я съзрели и пак връхлетели върху нея. Добре, че пещта се изпречила съвсем наблизо.
     –  Пещице, миличка, скрий ме, моля ти се!
    Пещта я прибрала вътре в себе си и дръпнала вратичката.
    Лебедите зашумели навън, но вратичката била здраво затворена.
    Навре ли се лошите птици през комина на печката, но вътре не могли да влязат. Повъртели се, крещели, крещели, най-сетне право при Баба Яга се върнали.
    А Машка и братчето ѝ се измъкнали от пещта, хванали се за ръчичките и се затекли към къщи, колкото им държат силите.
    Щом влезли у дома, Машка измила братчето си, вчесала косичката му, седнала до него.
    Надвечер майката и бащата се върнали от града и затрупали своите малки дечица с армагани.
                                                                                                                                Руска народна приказка